Зеленият октопод подарил Добруджа на Сашо Дончев

Псевдоеколози, свързани със зеления грантаджийски октопод, са дали в ръцете на газовия барон Сашо Дончев житницата на България, става ясно от документите по проекта. Заради положителната оценка на „експертите“, която отвързва ръцете на олигарха да дупчи, пише в. „Монитор“.

Житницата на България за газ, местните вече трети месец се вдигат на бунтове. Десетки селища в Добруджа се тресат от страх заради намерението на компанията „Русгеоком БГ”, собственост на газовия барон Сашо Дончев и синовете му, да добива природен газ на територията на 18 села в община Генерал Тошево.

Сред псевдоеколозите, осигурили заветното „Да“ за проекта на газовия барон, е т.нар. радетел за опазването на изчезващите видове в България, „професионалният еколог“ на заплата, доц. Росен Цонев. Същият е част от грантаджийската шайка от фондация „Биоразнообразие“.

Оплетени във финансовата мрежа на олигарха

Дончев са орнитолозите и експерти

по биологично разнообразие Самуил Добрев и Стоян Добрев. Двамата са част от „Зелени Балкани“ - част от мрежата на зеления октопод, оглавяван от Тома Белев и компания. Всички тези НПО-та са главни действащи лица в схемата на грантаджийския зелен октопод, част от които е и партия „Зелените“. Тя от своя страна пък се яви като коалиционен партньор на последните избори заедно с олигархичния ГМО проект „Да(й), България“, оглавявано от проваления правосъден министър Христо Иванов. Самият Сашо Дончев пък е сред основните спонсори на партийната формация на Пинокио. Тези връзки пък показват защо не е учудващо, че т. нар. еколози са се подписали под положително становище за добив на газ в Добруджа.

Сред учените в екипа са и няколко преподаватели във факултета в Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски” в София. Наша проверка показва, че дарител във факултета е олигархът Сашо Дончев, който е финансирал учебен център по газови технологии в учебното заведение. За благодарност преподавателите от университета са положили подписа си под спорния доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на „Русгеоком БГ”. В доклад с обем от 900 страници бившите зам.-министри на екологията проф. Йончо Пеловски и доц. Ботьо Захаринов не успяха да убедят жителите на Генерал Тошево, че в близко бъдеще не ги очаква огромна екокастрофа. В документа са открити десетки неточности и неясноти, на които т.нар. екип не успя да даде отговор.

В продължение на повече от две седмици бяха проведени девет обществени обсъждания на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на „Русгеоком”. Резултатът от всички е един и същ: Добруджа каза „не” на добива на газ; хората излязоха на протести, земеделци изкараха тежки селскостопански машини в центъра на Генерал Тошево. Местните са сигурни, че

самият Дончев се страхува от проекта си

и затова се опитва да го прикрие

зад фирма, чие име много напомня за чуждестранен инвеститор от Изток. В дружеството „Русгеоком БГ” обаче няма нищо руско. Регистрирана е на същият адрес като Овергаз – ул. „Филип Кутев” 5 в „Лозенец”. Изпълнителен директор е Христо Станев, а братът на Сашо Дончев Пламен Дончев е член на борда на директорите. Капиталът на „Русгеоком” е 14 млн. лева, но едноличен собственик на капитала е фирмата на Сашо Дончев „Ди Ди Мениджмънт”. Според протестиращите фирмата е куха и основната й е цел да отрови водата и земята на Добруджа. В капитала й фигурират 14 млн. лв. капитал, а Христо Станев обяви, че до момента за проучването в Рогозина компанията е дала свои 47 млн. лв. Основните страхове на хората са, че производството на газ в землището на 18 села ще замърси питейната вода и почвата, ще доведе до мащабни замърсявания и на полята, и на подземните води, и на крайбрежието.

„Защо преди 10 ноември нито един български геолог не каза, че в Добруджа има газ, та да правят проучване? Искат да ни загробят земята и да ни отнемат препитанието”, смята Мирослав Димитров. Иван Бончев пък твърди, че проучванията в Рогозина са стигнали дълбочина чак до 5600 м.

„Не ги ли е срам да лъжат, че няма

да използват опасни химикали

и няма да дупчат земята”, казва и бай Стамен от Рогозина. Иван Станчев се притеснява за бъдещето на земеделието в района. „Нашите земеделци имат оборот от 100 млн. евро годишно. „Русгеоком” гарантира ли, че всяка година тук ще идва такава сума, която да покрие ликвидирането на земеделието?”, пита Станчев.

„Аз съм от Добрич, но земите ми са в с. Калина. Като тръгнат да правят газопроводи, а те пък трябва да минат под земята ми, нали ще ми я отчуждят. Да, ама няма да ме овъзмездят, а ще ми върнат след 35 години земицата, надупчена и отровена. А сега аз и семейството ми отглеждаме лавандула и рапица. По този начин тази фирма ще ми вземе живота”, гневен е и Иван Сточев.

Изграждането на 41 сондажа и на газопроводи поражда други притеснения. Извършването на тези дейности означава отчуждаване на имоти - частни и общински, а от фирмата инвеститор неглижират проблема и нито знаят колко ще са, нито как ще ги обезвъзмездят.

Водите от Силистра

до Русе в риск

Съществува реална опасност за качеството на подземните води в България. Точно под Златна Добруджа е разположен т.нар. малм-валанж. Това е водоносен хоризонт, който практически е неизчерпаем източник на прясна вода, която по химичен състав се определя като питейна. От този водоносен хоризонт посредством хидротехнически съоръжения се захранват всички населени места от Силистра до Русе и от Търговище до Варна. Точно през това подземно езеро ще преминават всички предвидени сондажи. Подземните води на Добруджа са единствен източник на питейна вода и вода за бита, при това най-скъпа в страната, и не трябва да се допуска дори и един процент риск от замърсяване, намаляване на дебита и или евентуалното й изчезване, обясниха противниците на добива на газ.

Експертите на „Русгеоком” бяха атакувани с

редица въпроси

от местните хора,

които бяха чели внимателно доклада и задаваха конкретни въпроси. Останаха подозренията и съмненията, че не става дума за конвенционален добив на газ, а за много дълбоко находище, в което ще се използват други технологии. Промишлено количество газ за търговски цели не може да се получи с конвенционална технология, което означава, че ще се използва фракинг, твърдят специалисти. Не става ясно кой ще следи опасните вещества в процеса и дозирането им, както и качеството на питейната вода в района по време на концесията и защо след като е забранено да се прониква през водоносния хоризонт, се дълбае на 5 хил. метра и какво се търси там, след като конвенционалните находища на газ и нефт в миналото са се разработвали на 200 до 350 метра. Не стана ясно и как ще се възстанови хумусният слой на почвата, след приключване на инвестицията. От Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево отбелязват, че количествата, разписани в доклада на „Русгеоком БГ“ като очакван добив,

са пренебрежително малки –

около 2% от потреблението

у нас. Земеделци посочват, че използването на тежки технологии и вибрациите крият огромен риск и от земетресения. Все пак Генерал Тошево се намира в разлома на Вранча и в близост до опасно сеизмичните до осма и девета степен нос Калиакра и Шабла. Радиохимичните вещества, които се ползват, крият огромни рискове за поминъка, живота и здравето на хората. Земеделските производители в региона, обработващи 600 хил. дка плодородни земи се опасяват, че няма яснота къде ще се изливат отпадните води от проучванията и сондажите, тъй като няма пречиствателни станции, които да поемат подобен капацитет.

Местните ще решат на референдум

На 1 ноември кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров ще внесе докладна за свикване на местен референдум по темата за добива на газ в общината по време на редовното заседание на Общинския съвет. Ако се проведе местен референдум, тогава вече няма кой да се застане срещу волята на хората, казва председателят на ОС в Генерал Тошево Христо Павлов. Според него организирането му ще отнеме около 2-3 месеца.

РИОСВ Варна ще излезе с окончателното си становище по отношение на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ в Добруджа 45 дни след приключването и на последното обществено обсъждане в община Генерал Тошево, което бе на 28 октомври.

Въз основа на резултатите от обществените обсъждания, РИОСВ ще изготви становище с преценка за необходимостта от допълване или не на доклада по оценка на въздействието върху околната среда и приложението му. При следваща положителна оценка, ще се проведат отново обществени обсъждания.