Цветелина Пенкова пред ФАКТИ: „Зелената сделка“ се трансформира в „Чиста индустриална сделка“

Накъде върви Европа, след като „Зелената сделка“ не се оказа най-доброто екологично поведение. Лидерите в ЕС публикуваха декларация, с която практически се променят много параметри на сделката от 2019 г. Накъде гледа ЕС, когато говорим за енергетика и развитие… Пред ФАКТИ говори Цветелина Пенкова, евродепутат от Партията на европейските социалисти и зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент.

- Г-жо Пенкова, идва ли краят на „Зелената сделка“? Трябваше ли да минем по трудния път, за да разберем, че страните в ЕС са различни и по различен начин се развиват икономически, за да се говори за конкурентоспособност на глобално ниво?
- Това, което виждаме днес, не е край на „Зелената сделка“, а преминаването към втория етап на икономическия модел, а именно „Чиста индустриална сделка“. Тази трансформация е ясен показател, че социалистите в Европа успешно положиха основите за дългосрочно развитие чрез „Зелената сделка“ в предишния мандат, което днес ни позволява да изграждаме работеща икономика. Тя създаде инфраструктурата, която прави възможно днес да се съсредоточим към изграждането на нови производства, откриването на заводи и създаването на нови работни места. Инвестициите и изграждането на възобновяеми източници на енергия гарантира достъпа ни до повече енергийни източници. Сега е време да свържем тази мрежа от енергийни източните и да се създадем работещ енергиен съюз, с ниски и предвидими цени на електроенергията за потребителите и индустрията.
Чистата индустриална сделка е насочена към реиндустриализация, създаване на нови работни места, повишаване на заплатите и намаляване на енергийните разходи. Целта е утвърждаването на европейска автономия, връщане на производствата в рамките на нашия континент и намаляване на зависимостта ни от външни доставчици.

Ключов елемент в този преход са и инвестициите в базови енергийни източници като ядрената енергия.

Към момента цените на електроенергията в отделните държави членки са много различни. Цените са в пъти по-високи в Източна и Южна Европа в сравнение със Северна Европа. Докато не разрешим този проблем, няма как да говорим за европейска конкурентоспособност, ние в момента се конкурираме помежду си. Именно за да намерим решение, основният ми приоритет е изграждането на свързана електропреносна мрежа в ЕС, защото само така ще изравним цените и ще можем да работим за европейска конкурентоспособност. България има ключова роля в този процес, защото ние сме началото на тази свързаност на двата коридора за далекопроводи в ЕС – Юг-Север и Изток-Запад. Осигуряването на предвидими и стабилни енергийни цени ще подсили конкурентоспособността на Европа на глобалния пазар.

- Новият президент на САЩ Доналд Тръмп обяви, че излиза от Парижкото споразумение. Къде остават тогава квотите за въглеродни емисии, които оскъпяват електроенергията ни?
- Оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение прави ангажиментите на Европа още по-важни за запазване на глобалното екологично равновесие. В този контекст лидерството на ЕС в климатичната дипломация не е само въпрос на екологична цел, а и на социална отговорност. Европа трябва да насочи усилията към политики, които поставят хората в центъра на този преход. Това бяха основните политики, които бяха препоръчани и на глобалната конференция на ООН за борбата с климатичните промени в Азербайджан - СОР29, на която присъствах в края на миналата година.

Особено важно е да бъдат защитени уязвимите групи в нашето общество, засегнати както от климатичните промени, така и от нарастващите разходи за енергия.

Само така можем да гарантираме икономически възможности и защита на природните ресурси за бъдещите поколения. За да подпомогнем нашите граждани, ЕС трябва да засили социалните мерки, които смекчават социално-икономическите последици от тези политики. Това може да включва директна финансова подкрепа за засегнатите домакинства, субсидии за енергийна ефективност и инвестиции в достъпна зелена енергия. За България, която е силно зависима от въглищната енергетика, предизвикателствата на този преход са значителни.

Квотите усилват финансовата тежест върху енергийната система на страната и домакинствата, които вече изпитват затруднения поради ниските доходи и високите енергийни разходи.

Затова страната се нуждае от целенасочени политики, които да смекчат удара върху социално уязвимите групи. Това включва разработването на национални програми за подкрепа на домакинствата с ниски доходи, инвестиции в модернизиране на енергийната инфраструктура и насърчаване на проекти за възобновяема енергия. Нужна е и ясна и дългосрочна стратегия за развитие на българиста енергетика, която да бъде прилагана от няколко последователни редовни правителства. България има възможност да използва средствата от европейските фондове, като Механизма за справедлив преход, за да ускори трансформацията към по-чиста икономика, която същевременно защитава своите граждани. Трябва да заложим на социално ориентиран процес, който създава нови работни места в ключови и стратегически сектори, намалява енергийната бедност и гарантира по-добро бъдеще за всички.

- Цената на електроенергията зимата расте, но каква е енергийната свързаност на ЕС? Защо до нас не може да стигне евтин ток от Швеция, например?
- Енергийната свързаност в Европейския съюз е ключова за намаляването на разходите за електроенергия и гарантирането на предвидимост. За съжаление, липсата на напълно интегриран енергиен пазар и инфраструктурните ограничения между регионите възпрепятстват ефективния пренос на енергия.

Основният проблем у нас и в цяла Европа е остарялата инфраструктура и недостатъчните междусистемни връзки.

За да преодолеем тези предизвикателства, е необходимо ускорено изграждане на модерни интерконектори и обновяване на електропреносната мрежа. Това ще позволи енергията да достига до местата, където е най-необходима, а и ще осигури достъп до по-евтини енергийни източници.
За целта трябва на европейско ниво максимално бързо да работим за създаване на програми в нови инвестиции в електропреносни мрежи за високо напрежение, които да свържат южна и северна Европа. България има голяма възможност да затвърди мястото си на преразпределителен център на Балканите, защото - вече казах, е в основата на коридора Юг-Север и Изток-Запад.

- В ЕП се говори за цялостна конкурентоспособност на ЕС, а в рамките на Съюза цените на електроенергията са толкова различни. Как да имаме еднаква конкуренция тогава?
- Разликите в цените на електроенергията отразяват много фактори – от местния енергиен микс до степента на развитост на инфраструктурата и свързаността между държавите в региона. Макар да сме на един общ пазар, ще са нужни много усилията за всеобщо намаляване на сметките на всички европейски граждани.
Изграждането на справедлива енергийна система изисква комбиниран подход. От една страна, трябва да инвестираме в модерната инфраструктура. От друга страна трябва да инвестираме и в базови енергийни източници, като ядрената енергетика. Само така ще намалим дългосрочно сметките и ще осигурим балансираността на енергийната система.
В този контекст усилията ми в предходния мандат като член на Европейския парламент бяха насочени към признаването на ядрената енергия за зелена и устойчива – значимо решение, което стана факт и предоставя на тази технология стратегически статут.

Това отваря нови възможности за финансиране и интеграция на ядрената енергия в енергийния микс на държавите, като същевременно допринася за намаляването на различията в цените на електроенергията. Ядрената енергия, със своята ниска и предвидима цена, е не само инструмент за енергийна независимост, но и ключов фактор за конкурентоспособността на икономиките в ЕС.

- Без енергетика няма работещи производства, няма високоплатени работни места, нищо не може да се случи. Какви програми развива ЕС?
- Европейският съюз активно работи върху инициативи, насочени към укрепване на енергийната сигурност и индустриалната база на континента. Европейската комисия предлага т.нар. „Чиста индустриална сделка", която включва мерки за подпомагане на енергоемките индустрии и насърчаване на дългосрочни договори за доставка на енергия. Този пакет цели да осигури предвидими и достъпни енергийни цени за предприятията, особено за малките и средни предприятия, които са гръбнакът на европейската икономика. Също така, се предвиждат инвестиции в модернизация на електропреносните мрежи, което ще подобри ефективността и надеждността на енергийната система.

Можем да кажем, че „Зелената сделка“ се трансформира в „Чиста индустриална сделка“.

С други думи – борбата е за една по-конкурентоспособна Европа. Това ще ключовата тема през този мандат на европейските институции. Трябва да произвеждаме повече от вече наличното и да рециклираме повече, за да не сме толкова зависими от трети страни. Нека създадем условия да се произвеждат тези неща в Европа. Не трябва да се прави сблъсък и да се отрича едното за сметка на другото.
Изключително важен акцент в новата промишлена стратегия е възможността неусвоените средства по Плановете за възстановяване и устойчивост да се използват и насочат към определени сектори и области, които ще са приоритетни за ЕС. Страната ни, например, пропусна възможността да инвестира заложените средства.

Тези средства по Плана за възстановяване и устойчивост обаче не са безвъзвратно загубени за България, заради усилията, които положих на европейско ниво.

Други държави в ЕС също не са използвали напълно тези ресурси. Средната норма на усвояемост за целия ЕС е около 51%. Именно за това работих активно и успях да убедя колегите ми в европейските институции да заложим в Регламента реиндустриализаия на ЕС възможността всяка държава да използва тези неусвоени средства за привличане на инвестиции в нови производства. Това постави добра основа и сега „Чистата индустриална сделка“ трябва да доразвие този подход. Многократно съм подчертавала, че има необходимост от пренасочване на неусвоените средства към процесите по реиндустриализация. Важни са стратегическите инвестиции в индустриалния сектор, които могат да стимулират икономическия растеж и да повишат конкурентоспособността. Без мощна европейска подкрепа и подобрен бюджет няма да можем да постигнем целите си.
Липсата на навременни действия може да доведе до загуба на още средства. Ето защо е от съществено значение България да предприеме конкретни стъпки за реформи и ефективно използване на наличните ресурси, за да се възползва максимално от възможностите, предоставени от ЕС. Очаква се да бъде отворена много по-сериозно и темата с публично-частните партньорства.

Следва продължение…