Преди няколко дни бе представен годишният доклад на “Екипът на София” за работата на Столична община през 2024 година. Направен е от 43-ма експерти и обхваща 21 сфери от работата на общината. Еми Барух разговаря с ръководителя на “Екипът на София” арх. Любомир Георгиев.
София е милионен град, който диша и функционира като жив организъм, който и расте, и старее. “Екипът на София” подложи този организъм на детайлен преглед, за да идентифицира проблемите на града. Можем ли да посочи едно основно “заболяване”, от което страда столицата?
Любомир Георгиев: Ако приемем тази символика, диагнозата би била - лош метаболизъм. Тоест, обмяната на веществата в системата е лоша, понякога блокира. И дори лявата ръка да прави смислени действия, дясната може да тегли в съвсем друга посока, да не говорим за краката, които изобщо не знаят накъде сочат ръцете. Този аспект на координация, на екипна работа между различните ресори - от ниво зам.- кметове до ниво експерти - или липсва изцяло, или е много под необходимото качество.
Как бихте степенували “заболяванията” на града - кои са хронични, кои са злокачествени, кои са сезонни като грипа?
Любомир Георгиев: В София си има от всичко - има и хронични заболявания, което ще рече структурни дефицити, натрупвани години наред в сфери като здравеопазване, устройство на територията, социални дейности, където има недостиг не само на ресурси, но и на управленска визия. Това не става с проектче тук - проектче там, а с неща, които водят до здравословно функциониране на този дял от организма. Има и такива, които са свързани с “лошото хранене”, с начина, по който “организмът община” се зарежда с човешки ресурси. Смятам, че за някои от дейностите има много качествени и способни хора, за други - не. Има хора, които не са там, за да създават продуктивна среда и прогрес в своята сфера. Има и хора, които са някакво неясно наследство, които дори са били символ на старото управление, на старите подходи, с които бе заявено, че е приключено.
Говорите за приемствеността между старото и новото управление на София. Как се случи тя?
Любомир Георгиев: Преценявам приемствеността като движение по инерция. Това има и своите добри страни за немалко неща, а именно да се продължат смислени инициативи. Същевременно забелязвам желание за някакви бързи победи, бързо доказване на способност, които обаче не са добре обмислени, не се вписват в по-цялостна картинка. Понякога те са успешни, понякога не са.
Липса на координация, лявата ръка не знае какво прави дясната и пр. Тази картина не е много оптимистична.
Любомир Георгиев: Аз съм оптимистична натура. Има шанс - ако общинското ръководство се окопити и в оставащите две години и половина работи малко по-подредено и структурирано - в края на мандата да се похвали с по-съществени победи. В днешно време зависи как представяш нещата, каква опаковка им слагаш, какъв маркетинг правиш около тях.
Кое според Вас е най-важното, което трябва да се направи, за да усетим в края на мандата, че има промяна?
Любомир Георгиев: Бих казал - отношението. Трудно е човек да подреди по важност целия спектър от секторни задачи - дали първо да е транспортът, дали първо презастрояването, дали детските градини или озеленяването… Всички те са важни и по тях трябва да се работи. Но за мен качествената разлика би дошла от отношението на градската управа към публичността, което значи от начина, по който тя показва и разказва своите действия на света. В момента такава нещо не съществува. Ако имаш намерение да правиш нещо - било за Витоша, било за отпадъците - обявяваш го и го разказваш в стъпки. Този етап ще продължи два месеца, следващият - три месеца, онзи - пет години. Това зависи от еди-кои си институции, ще направим следните стъпки, ще са ангажирани еди-колко си хора. Това е планиране на работата. В момента няма видимост, защото няма вътрешна организация на самите процеси, която да позволи на хората да кажат: А, добре! Значи сметосъбирането или тротоарните плочки няма да се оправят през тази първа година, а след три години. Така те ще виждат процеса, стъпките…
Довчерашният кмет на район “Слатина” Георги Илиев редовно публикуваше във Фейсбук разбор на свършеното от екипа му - снимков материал, обяснения на направеното, отчети.
Любомир Георгиев: Много от районните кметове през ФБ казват какво правят и това е положително, но то е постфактум. Аз говоря за това ти да кажеш какво планираш, как планираш да го постигнеш, какви са етапите. И тогава цялото публично раздразнение, което възниква, ще намалее, след като си написал къде са рисковете. Това е единият аспект - комуникацията, публичността, отношението. Другият аспект е ти като управленец да не си в някаква затворена недостъпна среда, в която разчиташ само на администрацията, на най-близките си хора и на общинския бюджет като инструмент.
София е място с огромен ресурс, който е извън общината - хора, които искат да правят неща, които могат да правят неща, паричен ресурс, материален ресурс. Най-далновидната политика на едно общинско ръководство е да координира този ресурс, да го канализира. Да вдъхнови, да надгради, да подкрепи. Да стане така, че за общите цели да не работи само общинският бюджет, но и ред други фактори.
Как обаче се обединяват хора, яростно настроени едни срещу други?
Любомир Георгиев: През конкретни теми и през много добра модерация. Това сме го правили през годините. И в момента го правим с “Екипът на София”. Мога да дам примери с квартални казуси, които са чувствителни теми от типа паркиране и озеленяване, с минералните бани в Княжево или детските площадки. Има хора, които не искат и да чуят деца да играят пред блока им, защото вдигат много шум. В градската среда винаги има конфликтни настроения, намерения, желания. Но е възможно да се намери консенсус. Ние успяваме да съберем на една маса тези мнения и да постигнем съгласие. Това включва уважително отношение към участниците и дълъг процес - просто трябва да говориш с тези хора, да разказваш, да показваш и да си отворен към крайния резултат. Той не е непременно това, което си заявил в началото, ти си там, не за да им продадеш нещо, а за да разбереш, да се поучиш и заедно с тях да създадеш план за тази градинка, за тази улица, за този квартал. Това е постижимо - не сме единствените на света, които го правим. Това е устойчивият подход, при който можеш да ангажираш съществена част от обществото. В София съществуват 150 квартални групи, които се борят за различни неща - само с тях да успееш да комуникираш - това е доста голям успех.
Жителите са фиксирани към битовите проблеми на града. Какво виждат гостите на София? Какво разказват за нас?
Любомир Георгиев: Първо зависи много от сезона, в който дойдат. Ще видят един град, който - не толкова благодарение на общината, е богат на събития, доста разнообразен. Има много неща, които се случват тук - в сферата на културата, на предприемачеството, на градския активизъм, на технологиите. Има хиляди хора, някои от които създават продукт на световно ниво, но те съществуват в паралелна реалност от общинското управление. И това, което е важно за доброто управление на града, е да се опиташ да работиш с тези хора, да постигнеш друго ниво на комуникация и взаимодействие.
Как богатият на събития град рекламира себе си? Коя е най-атрактивната негова характеристика?
Любомир Георгиев: Ако трябва да направим бранд стратегия, бих започнал с минералните води. Това прави града различен от други големи градове със сходни характеристики. Както и близостта до планината. Не само Витоша, но и Плана, Люлин, Стара планина. Тези природни дадености могат да бъдат използвани не само за маркетинга, но и за качеството на живот на гражданите.
Споменавате две безценни богатства, които природата е дала на града и които хората на града тотално са занемарили!
Любомир Георгиев: Така е. Но пак ще кажа, че съм донякъде оптимист. Относно минералните води - заместник-кметът Никола Барбутов, в чийто ресор е темата, е много конструктивен и си дава сметка, че общината има нужда от експертизата и капацитета, които съществуват извън общината.
Ще е голям успех, ако общината успее да създаде организационен и бизнес план за това как иска да управлява този ресурс. Как ще работят минералните бани - не само централната минерална баня, а всички те, защото е плюс, ако можеш да ги комбинираш като услуга, а и защото водата е с различни характеристики на разните места - от температура до състав. Това може да е много богато преживяване. Какъв да е режимът на достъп, колко ще струва, как ще се поддържа, каква част от водата отива в баните, каква част в чешмите, каква ще е финансовата възвращаемост…
Това не опира ли всъщност до пари?
Любомир Георгиев: Парите не са проблем - особено за първоначалния етап на проучване. Трябва управленска визия и управленска воля.
В София живеят милион и половина души. Те имат ли “визия" за управлението на града? Чува ли се тяхното мнение?
Любомир Георгиев: Много хора са избрали София заради възможностите, които предлага големият град, но без да осъзнават какво представлява той като цялостен организъм. Ние имахме преди време кампания: „Осъзнай, че си избрал София!“. Но осъзнаването няма да е лесно, ако нямаш от другата страна партньор, който да те постави в позицията на човек, от когото зависи. Хората ще имат активно отношение към проблемите на града, ако знаят, че тяхното действие има ефект. Ако знаят, че от тях зависи нещо.
Това може да се постигне, ако се въведат например истински граждански бюджети, ако хората имат възможност да гласуват как да се разпределят част от парите в техния квартал. С тези пари какво искаме първо - да оправим тротоарите или спирките. Това са процеси, които се практикуват в света в съвсем различни културни контексти - от Тайван до Исландия - и е абсолютно възможно да се постигне участие на гражданите така, че те да станат съпричастни на проблемите и да участват в решенията. Не всичко е въпрос на пари.
Хората от моето поколение, които десетилетия наред се опитваха да участват в решенията, реагираха, протестираха, спориха, настояваха, предлагаха, без да виждат резултат, се умориха.
Любомир Георгиев: Когато си сам, се уморяваш по-лесно, когато си в екип, се уморяваш по-трудно. И има повече ефект. Аз съм оптимист защото ние - аз и моите съмишленици, не искаме да се примирим с липсата на прогрес, с липсата на реформи, с липсата на качество. Виждам и много други хора, които не са готови да махнат с ръка и да кажат “Все тая!”. Затова съм оптимист.
Автор: Еми Барух