АФИС: Българинът вярва в банките

Доверието в банковата система остава високо, много по-високо, отколкото е нивото на доверие в държавните институции и политическите партии. Това сочи ново социологическо проучване, извършено от Агенция АФИС.

С най-голямо доверие в банковата система в България са Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка. Това показва социологическо проучване, извършено от Агенция АФИС.

Доверието в Банка ДСК е 38.3%, в Уникредит Булбанк - 36.5%, а в Първа инвестиционна банка е 31.7%. Следват ОББ и ЦКБ.

Над 40% от анкетираните са посочили, че искат да държат парите си в български банки.

Покрай кризата с КТБ се появиха най-различни интерпретации за причините на случилото се, родиха се теории за тайни цели и планове в сферата на общата дестабилизация на финансовата система и дискредитация на валутния борд, политически ходове, свързани с ускоряване на оставката на правителството. Данните от проучването на общественото мнение свидетелстват, че нито една от тези хипотетични цели не е постигната.

Банките остават най-предпочитаното място за съхранение на личните пари на хората.

Паниката около кризата с КТБ е довела до известно повишение на дела на хората, проявяващи интерес към ценните книжа и трайните активи, но не и до по-висока икономическа активност.

Банките остават най-надеждното поле за запазване на личните спестявания и гарантират, макар и минимална, но сигурна печалба чрез лихвите по депозитите.

На въпрос как трябва да се постъпи, ако КТБ бъде затворена, 74% от анкетираните поддържат идеята законът да се изпълни така, както е замислен и действащ. А именно - да се изплатят само депозитите до 100 хиляди евро.

Намерението за промяна на закона и държавна подкрепа за депозитите в пълен размер се подкрепя едва от една десета от гражданите. Да се изплатят само депозитите с гарантиран произход искат 11.4%, а да се изплатят всички депозити в пълен размер - 11.9% от анкетираните.

Вложителите и притежателите на депозити в другите банки изобщо не се колебаят в оценката си за действащото законодателство и смятат, че то в достатъчна степен и сигурно защитава техните интереси.

Придобилата в началото на кризата популярност версия за кражба, за злоупотреба с авоарите на банката, за източване на капитала и изнасяне на пари в чували очевидно не се среща с общественото доверие. Доминиращо е мнението, че институциите се стараят да заобиколят истинските причини за кризата, което се потвърждава от високото обществено подозрение, че именно властта и партиите са забъркали кашата заради някакви свои интереси. Въпреки, че анкетираните са посочвали повече от една предполагаема причина за възникване на кризисната ситуация с КТБ, със сравнително най-слаба популярност се ползват първоначалните официални обяснения на прокуратурата, БНБ и политическите сили, а именно, че в основата е престъпление, кражба, както и това, че законът трябва да бъде променен, за да се осигури извънредна финансова подкрепа на закъсалата банка. Ако се обединят стойностите на първите четири групи отговори, ясно ще проличи, че мнозинството от гражданите подозират нечисти действия на политическото и корпоративното задкулисие.

Данните са от социологическо проучване, извършено от Агенция АФИС, по поръчка на Българската национална асоциация "Активни потребители". В периода 11-17 юли 2014 г. са интервюирани 1273 притежатели на депозитни и разплащателни сметки в банки на територията на цялата страна. В обхвата на изследването са попаднали 624 пълнолетни граждани, които имат само депозитни сметки и не използват други банкови услуги освен съхранението на личните спестявания и ползването на поощрителни банкови лихви. 129 от тях са притежатели на само една сметка.