Държавният инвестиционен фонд на Оман работи, за да спаси българската КТБ

Държавният инвестиционен фонд на Оман (SGRF) заедно с други акционери в българската Корпоративна търговска банка (КТБ) търсят начин да стабилизират финансовата структура. Те се надяват до три месеца, с общи усилия, да бъде съставен осъществим план за това, съобщава Ройтерс, като се позовава на свой източник.

"Българите се съгласиха да работят с акционерите, за да се направи работен план в срок от три месеца, като заместител на опцията за национализация", заяви източникът, който пожелал да остане анонимен.

Източникът от фонда уточнява, че разрешението на ситуацията с КТБ не означава непременно, че Оман ще инвестира още средства в банката.

Държавният инвестиционен фонд на Оман е потенциално ключов играч в банковата криза в България, тъй като той притежава 30% от КТБ, които е закупил през 2009 година.

Банката бе затворена на 20 юни след като нейни клиенти, разтревожени от съобщенията за сенчести сделки на мажоритарния й акционер Цветан Василев, изтеглиха над една пета от всички депозити. БНБ назначи специален одит, който, според изявление на БНБ, показва действия, "несъвместими със закона и добрите банкови практики", припомня Ройтрес.

Факти.бг припомня, че още миналия петък (18.07.2014 г.) министърът на финансите Петър Чобанов проведе телефонен разговор с главния изпълнителен директор на фонда – Абдулсалам ал Муршиди по темата, след като планът държавата да спаси банката се сблъска с критики от опозицията.

Сред предложенията за изваждане на КТБ от кризата Държавният инвестиционен фонд на Оман  е предложил да се намалят дяловете на Цветан Василев (който чрез „Бромак" има малко повече от 50% в КТБ) със средства от други международни инвеститори.

Друг вариант е Управителният съвет на банката да бъде подсилен с независими експерти, каза източникът, като добави, че SGRF  иска да помогне в стабилизирането на КТБ заради важната й роля за българската икономика.

„Оман вижда България като приятел и ние сме уверени, че българското правителство и другите акционери ще работят за най-добрия изход от тази деликатна ситуация, както и за повторно отваряне банката в по-стабилно състояние", казва той.

 Премиерът Пламен Орешарски заяви в интервю за вестник ”Стандарт”, публикувано в понеделник, че "цената на затварянето на КТБ ще бъде по-висока в сравнение с изготвените и неприети схеми, при които жизнената част от банката продължава да работи с подкрепата на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството”.

Той е на мнение, че винаги е по-добре да се съхрани една банка със систематично значение, вместо да се затвори.

”Ще ви върна към 2008 година, когато американският финансов министър Хенри Полсън отказа да подкрепи финансовия гигант "Лемън Брадърс" с аргументи от сферата на моралния хазарт, каквито чуваме и сега. Резултатът бе катастрофа не само за американската финансова система. Заразата се разпространи в целия свят. Цената бе десетки пъти по-висока от усилието да се подкрепи изпадналата в затруднение банка”, каза още той.

Орешарски обаче допълни, че КТБ е далеч по-скромна банка от ”Лемън брадърс” и не би оказала такъв разрушителен ефект на българската финансова система.

БНБ и управляващите все още не са решили какво да правят с КТБ и тя ще остане затворена до септември.

Българските власти прогнозираха, че за да се спасят парите на инвеститорите и клиентите на банката ще са необходими около 1.5-2 млрд. лв. (около 1.0-1.4 млрд. долара), припомня Ройтерс.

През 2009 г. Оманският инвестиционен фонд плати 129 млн. долара за дела си в КТБ. Въпреки че Оман е водещ износител на петрол, фондът не е толкова голям, колкото тези на богатите държави от Персийския залив. Финансови експерти определят обща стойност на активите на целия фонд на около 13 милиарда щатски долара.

Ако Оманският инвестиционен фонд не вложи повече пари в КТБ не е ясно кои други инвеститори биха могли да го направят. По-рано руската банка ВТБ, която притежава малко под 10% от акциите на българската банка, отказа да даде повече пари.

Миналия петък, Европейската банка за възстановяване и развитие заяви, че е готова да помогне на България да се справи с проблемите в банковия си сектор, ако София първа излезе с ясен и координиран план.