ЕК и Световната банка: Енергетиката не е реформирана в България

В сравнение с други държави - членки, усилията на България за реформиране на електро-енергийния сектор започнаха късно и изглеждат скромни и до голяма степен незавършени. Това се казва  констатациите и препоръките на Европейската комисия и Световната банка за енергийния сектор. Документите бяха изготвени по време на управлението на предишното служебно правителство през месец май 2013 г.

Делът на възобновяемата енергия в България

в крайното потребление на енергия достига 13,8% през 2010(6); целта за 2020 г. е 16%, като по този начин, за момента България е доста над индикативната крива, посочена в Директива 2009/28/ЕО, се посочва в документа.
Пазарът на електроенергия в България следва хибриден модел, при който част от сделките за продажба на електрическа енергия се сключват на регулирани цени, утвърдени от регулатора, а останалата част се търгува на либерализирания пазар на свободно договорени цени.

Според различни оценки делът на регулирания сегмент варира от 75% до 90%. Като се има предвид, че не е необичайно за държавите - членки да работят с централен купувач или система „пул“ за (част от) пазара, и по - специално в най-ранните фази на либерализацията и за по - малки системи за електроенергия, предимствата на тези системи зависят в решаваща степен от тяхното проектиране, което в България е под оптималното, като недостатъците му са утежнени от пониженото търсене и износ.

Освен това малкият дял на свободния пазар в България означава,

че и сигналите на пазара и конкуренцията не могат правилно да изпълнят своята функция за осигуряване на ефективност в този сегмент от пазара.
Въпреки частичната приватизация на активите за производство на електроенергия и на разпределителната система, единственото, вертикално интегрирано, изцяло държавно дружество (Български енергиен холдинг - БЕХ) запазва централната си роля. БЕХ и неговото дъщерно дружество НЕК притежават активи за производство на електроенергия представляващи 45% от инсталираните мощности за производство на електроенергия.
НЕК заема централно място в българската електро-енергийна система. Тя изпълнява функции, които в развитите пазари обикновено се извършват от отделни субекти.
В регулирания сегмент на пазара тя действа като единствен купувач от производителите на електроенергия в мрежата за високо напрежение. Като обществен доставчик, НЕК е единствен доставчик на електрическа енергия на регулирани цени за ОРС/крайните снабдители. НЕК също има съществена роля на свободния пазар и действа като доставчик от последна инстанция за промишлените потребители.
ОПС на електроенергия, "Електроенергиен системен оператор" ЕАД (ЕСО) е дъщерно дружество на НЕК. В момента то управлява и поддържа, но не притежава преносната мрежа.
В момента общественото мнение за електроенергийния сектор е много негативно. Клиентите са недоверчиви и недоволни от доставчиците си на електроенергия, най- вече поради увеличенията на цените.

Сложната и непрозрачна структура и функциониране на сектора,

което до голяма степен е в резултат на регулаторната и правна рамка, създава недоверие сред потребителите на системата и поражда опасения за лошо управление, злоупотреби и широко разпространените твърдения за корупция.
Създаването на открит и конкурентен пазар на електроенергия ще позволи на България да участва във вътрешния пазар на енергия в ЕС. Това ще даде възможност на България да се включи в ползите, които това участие може да донесе за икономическия растеж и благосъстоянието на своите граждани, като разчита най - вече на нейния отличен естествен потенциал по отношение на хидро-, слънчевата и вятърната енергия.

Природният газ играе по-малка роля в енергийния микс на България.

Използването на природен газ възлиза на около 14% от основната консумация на енергия. В момента по-малко от 2% от домакинствата в България са свързани към газоразпределителната система, което е далеч под средното за Европейския съюз, където е между 27% - 50%. Освен това, само около 16% от общините в страната имат достъп до природен газ, в сравнение с 27% до 80% за останалата част от ЕС.
Вътрешното производство на газ е около 16% от общото потребление. България може да има потенциални значителни запаси от природен газ на сушата и по крайбрежието.
За останалата част от нуждите си в момента

България е изцяло зависима от вноса от Русия и няма достъп до алтернативни доставки.

България може да се възползва от нови източници на доставки от газопровода Набуко. БЕХ е част от проекта Набуко, който има за цел да пренася природен газ от Азербайджан (и евентуално други страни) за Европа. БЕХ също така е в преговори с Газпром за участие в газопровода Южен поток. Газопроводът Южен поток има за цел създаването на алтернативен маршрут за доставки на природен газ за България и други държави - членки на ЕС от Газпром.