ОПЕК гледа към $40 за барел

Ръководителят на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК) намекна, че не трябва да се очаква намеса за спиране на падащите цени на петрола, предаде Би Би Си.

„Решението е взето. Нещата ще бъдат оставени без промяна“, заяви на пресконференция в Дубай генералният секретар на ОПЕК Абдула Салем ал Бадри.

В петък сортът Брент падна до $61,46 за барел, което е най-ниската цена от 2009 г.

ОПЕК няма да намалява квотите на добив дори и при нива от $40 за барел,

заяви министърът на енергетиката на ОАЕ Сухаил ал Мазруи. Арабските емирати не играят определяща роля в картела, но такива изказвания могат да доведат до бъдещо падане на цените, смятат експертите.

„Ние няма да променяме нашата позиция дори и до спад на цените до $60 или $40 за барел“, заяви пред агенция Блумбърг Ал Мазруи. Така той отговори на искането на Венецуела за извънредна среща на картела.

„Няма причини за такова драматично падане на цената“, добави от Дубай Абдула Салем ал Бадри. Той заяви, че ОПЕК преценява ситуацията, за да определи какви са истинските причини за спада в цените на петрола.

Това са първите коментари на Ал Бадри от срещата миналия месец на ОПЕК във Виена, където беше решено да се оставят квотите на добив без промяна.

Генералният секретар посочи, че това решение не е било насочено към някой участник от картела.

„Някой хора казват, че това решение е срещу САЩ и шистовия петрол.

Това е напълно неправилно. Други посочват, че това е насочено срещу Иран или Русия. Това е също неправилно“ отбеляза Ал Бадри.

Цената на сорта Брент падна с 50% от юни на фона на вялото търсене в световен мащаб и нарасналото производство в САЩ.

От своя страна Международната агенция по енергетика прогнозира още по-ниски цени заради по-слабото търсене и по-големите доставки през следващата 2015 година.

„Пазарът е длъжен сам да се регулира“, смята Ал Мазруи. Според него, е нужно да се изчака поне тримесечие, преди да се разглежда необходимостта от спешни мерки от ОПЕК.

Колкото повече поевтинява петролът толкова по-силно ще бъде противостоянието между членовете на ОПЕК, отбелязва анализаторът от Sberbank CIB Валерий Нестеров. Венецуела и африканските страни искат за намаляване на добива, но

първа цигулка в картела играе Саудитска Арабия, а ОАЕ е втора,

смята Нестеров. Разговорите за нежеланието да се съкращава добива дори и при $40 за барел, анализаторът го оценява като опит да се оправдаят отстъпките, които страните - производителки дават на купувачите, за да запасят своя дял от пазара.

Ако $40 за барел се установи за продължително време, то това ще означава срив за нефтения отрасъл. Дори и при $70 пуснатите наскоро проекти ще продължат да работят по инерция, но това няма да е задълго, уверен е Нестеров. Много компании вече заявиха, че свиват своите капиталовложения през 2015 г. , сред тях са ЛУКОЙЛ и ConocoPhillips.

Естествено държавите, които купуват нефт интензивно, като

Германия, печелят от обстоятелствата.

Ежегодно за горива се изразходват 90 милиарда евро - но не и през 2014 г., отбелязва Дойче веле.

При това слабото евро пречи да се направят още по-големи икономии, тъй като нефтът трябва да се плаща в долари. Същевременно обаче сегашният обменен курс допринася за успеха на германските и на европейските износители и стимулира конюнктурата. Хората просто имат повече пари, които да изразходват за други цели, вместо да ги оставят на бензиностанциите или да ги дават за газ.

В страните - производителки всичко е по-различно:

в Русия отдавна цари тревога,

макар Кремъл да си дава вид, че държи положението под контрол. Комбинацията от срива в цените на нефта и наложените от Европейския съюз санкции представлява доста опасен коктейл за владетелите в Москва. Руски експерти посочват, че себестойността на добития нефт е около $4-$8 за барел, а останалото са данъци и акцизи, прибирани от федералния бюджет. Дори и при нива от $100 за барел Кремъл трудно връзваше бюджета. Евтиният петрол дори погреба мегаломанския проект „Южен поток“, писа Факти.бг.

Във Венецуела също са изпълнени с опасения: там, където бензинът е почти без пари, а държавният бюджет се крепи почти изцяло от приходите от износ на нефт, ниските цени са направо проклятие.

По-рано, когато

старите правила на играта още бяха в сила,

при подобна ситуация би се намесил нефтеният картел ОПЕК, би взел решение за намаляване на добива и така би възпрял ценовия спад. Но в него не участват нито САЩ, нито Русия. А и страните -членки на ОПЕК отдавна не се придържат към договорените количества за добив. Затова и последната среща на ОПЕК през ноември се превърна във фарс. Следващата - през юни 2015 - едва ли ще изглежда по-различно - ако дотогава тази безполезна институция все още съществува.

В момента обаче потребителите на нефт трябва да са благодарни на ОПЕК за нейната недееспособност. А стимулите за конюнктурата са от такъв мащаб, какъвто нито едно правителство на света не би могло да създаде - 500 милиарда долара, заключава Дойче веле.