Поглед към Частното банкиране в световен мащаб

Работата на Частното банкиране се основава на функционалната и пазарна необходимост от съществуване на специализирано звено в структурата на всяка банка, в областта на персонално обслужване на значими клиенти (физически и юридически лица), съгласно утвърдени критерии за значимост. Това коментира за Факти.бг Румен Стамов, директор „Частно банкиране” в ПИБ.

Конкуренцията в управлението на активи обаче тази година все още „загрява”. Управлението им за поредна година остава един от акцентите на частните банкери. Това включва както традиционните банкови и инвестиционни операции, така и управлението на мениджърски активи. Разбира се, тези частни банкери, които вече са получили признание от индустрията за своите услуги, предоставени на богати клиенти, имат повече работа.

В тази връзка успехът ни се насочва и от конкуренцията в частното банкиране, която все още остава свита и като че ли с много широка фуния за клиентите си. Клиентите пък, от своя страна, се стремят към използването на по-автоматизирани консултантски услуги и изглежда искат директен контакт с доставчиците на ETF (борсово търгуваните фондове). За банките - от гледна точка - на иновациите има две важни категории: какъв е клиентският опит и как да си бъдем взаимно полезни, и бек-офис системите.

Говорейки за предизвикателствата в сектора, е интересно как всъщност финансовата индустрия поглежда назад в последното десетилетие и ясно разграничава точките на най-големи промени, които се явяват рефер за нас (особенно в рамките на инвестиционното банкиране).

Да – регулирането в сектора и рентабилността са се променили достатъчно в този сектор, но аз всъщност мисля, че секторът за управление на богатства се е занимавал с история прекалено дълго.

Регламентите на всички централни банки и другите свързани с дейността регулатори (вкл. трансграничните наредби), от типа „познавай клиента си” са много хубаво нещо, но докато се занимаваме с изискването за инвестиционна годност, пазарите се променят толкова бързо и движещите цели понякога убягват. Впечатляващо е как нашата индустрия прегръща всички наредби, регулации и изисквания като никоя друга и все пак се преместваме отвъд това – успяваме да развием не само продукти, услуги и структура, но и самите клиенти, с които ставаме все по-важни и тясно свързани партньори.

Важно за отбелязване е, че през първата половина на 2016 година, българските банки показват много добри финансови и регулаторни резултати, а големите европейски банки издържаха стрес тестовете и остават стабилни. Тези тестове обаче подчертават и напрежението между конкуриращи се интереси на акционери и облигационери.

За разлика от резултатите на Fibank Частно банкиране, очакванията за ръст на приходите от частно банкиране в световен мащаб остават по-ниски през 2016 година, в сравнение с предходните 24 месеца. Последните данни от проучване на Euromoney показват, че близо 73% от анкетираните банкери очакват ръстът да спадне до 78% от получените приходи за 2015 година.

Най-големите световни частни банкери пък увеличават своя фокус върху Китай, Северна Азия и Обединените арабски емирства (основно в Abu Dhabi и Dubai) и изглежда готвят експанзия именно там. Тези географски територии се определят като много добър таргет за развиване на инвестиции през тази и следващите поне 5 години, последвано от Западна Европа. За отбелязване е и че говорител на Централната банка на Индия обяви в едно интервю, че страната отваря врати към нови банкови лицензи.

Потребителските клиентско-ориентирани технологии и управлението на активи през тях е един от най-важните приоритети, тъй като през такива платформи инвестирането става много по-бързо достъпно и не на последно място по-забавно.

Продължаващите регулаторни промени и клиентите от по-високи сегменти на икономиката ще бъдат най-големите предизвикателства за финансовите институции и до края на 2016 г.

Предоставената информация има изцяло информационен характер и не следва да се разглежда като препоръка за покупка или продажба, или склоняване към вземане на инвестиционно решение.