Колко злато има България?

България е една богата на материални и нематериални ресурси страна. Имаме не само много изворна вода, рудни запаси, газови находища, хубаво вино, розово масло, слънчоглед и пшеница, страхотен морски и планински туризъм, банки-отличници и вековни традиции в занаятчийството и търговията, но и реки пълни с разсипно самородно злато. Това коментира за Факти.бг Румен Стамов, директор „Частно банкиране” към ПИБ.

По данни на World Gold Council към 07.09.2016 г., златните резерви на България са 40.3 тона. От Топ 100, ние сме на 49 място („златната” среда). Най-много резерви от ценния метал имат САЩ, следвани от Германия и Международния валутен фонд. Златните находища на наша територия обаче биха могли значително да увеличат резервите ни, но за целта е необходимо тези находища приоритетно да се обработват от наши предприятия, а златото да се изкупува директно от държавата. Отделно този привлекателен метал с яркожълт цвят традиционно е един от най-добрите начини за защита от инфлация.

Топ 100	Държава	Тонове	Дял на златото, от общите валутни резерви
1	САЩ	8 133.5	76.2%
2	Германия	3 378.2	70.1%
3	МВФ	2 814.0	Неизчислим
4	Италия	2 451.8	69.7%
5	Франция	2 435.8	67.2%
6	Китай	1 828.6	2.4%
7	Русия	1 506.0	16.5%
8	Швейцария	1 040.0	6.6%
9	Япония	765.2	2.6%
10	Холандия	612.5	64.4%
20	Австрия	280.0	45.5%
30	Мексико	121.1	2.9%
40	Индонезия	78.1	3.0%
48	Беларус	40.5	40.2%
49	България	40.3	6.8%
50	Западноафрикански паричен съюз	36.5	12.4%
60	Афганистан	21.9	12.6%
70	Чешка република	9.8	0.6%
80	Ирландия	6.0	7.2%
90	Гвинея	2.4	23.6%
100	Ел Салвадор	1.4	1.6%
Source: World Gold Council (www.gold.org) Данните са към 07.09.2016г.

 

Историята на златодобива по българските земи е на повече от 6 500 години. Още в най-дълбока древност, в периода на разцвет на цивилизацията, точно на наша земя е добито и обработено първото злато в света (4 500 – 4 000 г.пр.н.е.).

Любители твърдят, че при усилено търсене и днес то може да бъде открито в 90% от реките ни. Със сигурност може да се твърди, че именно то е довело номадски групи в източните Родопи още в меднокаменната /ІV-ІІІ в.пр. н.е./ и къснобронзова /ХV-ХІІІ в.пр. н.е./ епохи. На десния бряг на р. Арда, непосредствено преди да навлезе в Гърция и днес са натрупани огромни грамади от чакъл с пясък, от добива на злато от речните тераси. Те са там още от меднокаменната епоха и са наистина огромни. Намират се в местностите Малкия и Големия чакъл край ивайловградското село Хухла.

За да Ви стане ясно колко е натрупаната земна маса, ще ви кажа, че строители са я използвали при строенето на язовир „Ивайловград” и въпреки това не са успели да ги изчерпат.

Важно сведение за мащабите на добива на злато са оставили историците Помпей Трог и Диодор (І в. пр. н.е.). Според тях мините при старото тракийско селище Крениди носели на Филип ІІ Македонски, годишен добив от 2.7 тона годишно, а заедно с други златни мини по наши земи, които той завладял, годишният добив на злато бил 6 тона. Изображение пък на една монета от ІІІ в., сечена във Филипопол (Пловдив), показва как под речния бог, олицетворяващ р. Хеброс (Марица), едно момче промива злато с дървено корито.

Максимумът на златодобивната дейност в Северозападна България е свързан с римското владичество. Смята се, че р.Огоста е кръстена на император Август (І в.), по чието време е започнал интензивният златодобив от нейните златоносни пясъци. По-късно Чипровската златарска школа става световно известна, когато през XV-XVI век добиваното в района злато и сребро започва да се търгува на Венецианската борса и то като специален артикул. Златото се е добивало от над 12 самостоятелни рудника, чиито ями личат и днес в планините около гр. Чипровци, а в града са били най-големите златарски ателиета в региона.

Речно злато, 22 карата, от региона на гр. Чипровци, открито през Август 2016 г.

Една от най-големите златни мини в Европа през ХІІ-ХІV в., се намирала край Перперек (Перперикон) в Източни Родопи. Името на града идва от византийска златна монета (перпер). В България по-значителни златни рудници има в районите на Пловдив, Кюстендил, Велинград, Диканя, Етрополе, Хасково, Ивайловград, Чирпан, Трън, Крумовград, Чипровци, с. Бързия, Челопеч, Зидарово и около Берковица. Общото количество на получено злато от български находища през ХХ в., възлиза на около 100 тона.

Преди година България заема първо място по добив на златоносна руда в Европа, следвана от Румъния с почти двойно по-малък резултат. Но в Румъния предстои да се открие най-голямата европейска златна мина, а Гърция се надява нови две мини да й дадат първото място след 2016 г. Разбира се, сравнено с останалия свят, дори България е миниатюрен производител на златоносни руди – добиваме над 100 пъти по-малко от Китай.

Следи от добив на речно, самородно злато има по всички краища на България.

Знаете ли как нашите предци са добивали ценна руда (не само злато)? С огън и вода. Влизали са в някоя пещера, запалвали са голям огън, който подгрявал скалата, а след това тя се е заливала със студена вода от близката река. Поради рязката температурна разлика, скалата се напуквала и с рударски кирки, те с лекота откъртвали парчета.

Не само историята, но и артефактите говорят за това, че меката на златодобива в древността са били Източните Родопи.

Златоносните шлаки в речните долини, не се откриват лесно. Обикновенно те са там където са открити древни отработки за разсипно злато или има магмени скали.

За да намерите речно злато има няколко задължителни предпоставки – да има лек наклон на речното дъно, под пясъка да преобладава скална маса, а мястото на ситнене да бъде на завой на река, където има ширина на коритото. Когато дребното злато е над 10млг/м3, извличането се смята за икономически изгодно.

Частно банкиране на Fibank в колоборация с дирекция „Злато и нумизматика”  Ви  предоставяме възможност да притежавате късче от благородния метал – един слънчев лъч, вграден в златнa монета или кюлче – едно докосване до слънцето. Елате, разгледайте възможностите и си направете подарък.

 

*Предоставената информация има изцяло информационен характер и не следва да се разглежда като препоръка за покупка или продажба, или склоняване към вземане на инвестиционно решение.