Евгений Иванов: Забрана на реклама е държавна цензура

"Имаме закон, който работи, и то доказано до този момент добре, и изведнъж се прави опит с дописване да се променят отношенията държава-контрол-оператори- общество. В цял свят има поговорка, че в отбор, който играе добре, промени не се правят", заяви за "24 часа" Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ и член на Европейския икономически и социален комитет.

"Когато промяната е така внезапна и немотивирана, всяка промяна буди съмнения за странични цели. Още повече че в случая сме дали съвсем точни данни от Комисията за контрол над хазарта, че миналата година постъпленията от данък са били 200 млн. лв. А преди да бъде приет законът, т.е. без данък, те са били под 20 млн. Самите цифри, и то на финансовото министерство, говорят сами за себе си.

Не че има перфектен закон, но по-добре е да се съсредоточим върху изпълнението му, а не на час по лъжичка да го променяме. И то без да знаем този, който го е написал, какво иска. Той вероятно знае, но ние не. Всеки закон трябва да има оценка на въздействието, но в този случай нямаше. И когато ние поискахме такава, от вносителите на коляно беше изготвена обосновка тип “комедия дел арте” Депутат казал, че няма да има последствия и няма обосновка. А се оказа, че има. Най-напред за държавата. След това и за други по веригата.

Контролът в момента е перфектен и това е мнение на Министерството на финансите, което е заинтересовано в хазната да влизат пари. Всяко билетче си има номерче и е възможно да се проследи, както в селското стопанство телето може да бъде проследено от раждането до кланицата. Същото е с лотарийното билетче - то се продава под непрекъснат контрол - от отпечатването, та чак до унищожението му. Не виждам какво повече трябва да се направи като контрол. Ако разбира се, не се търси страничен ефект", коментира Иванов.

"Например появата на нов лицензионен режим. Всеки такъв мирише на корупция. Още повече че никъде в Европа, с която уж се сравняваме, няма ограничение за това например къде да се продават лотарийни билети. Ако за тези обекти се въведе лиценз, и павилионите за продажба на цветя ли ще лицензираме? Това вече са рестрикции, а не лицензионен режим. Колкото повече лицензи, толкова повече корупция. Предлага се в един напълно работещ закон да се дописват силно ограничителни мерки", каза Иванов във връзка с възможните странични ефекти.

"Цяла Европа, която считаме, че не е корумпирана, няма такива ограничения. От финансовото министерство заявяват, че контролът е добър, даже повече от добър. Появява се някой, който казва, че има такива рискове, и иска да се въведат допълнителни тежести за бизнеса. По-точно за различни бизнеси под шапката на нов лицензионен режим. Но това ще постави в неравностойно положение много малки и средни бизнеси. Защо? Нали вървим в обратната посока - към намаляване на тези тежести.

Следващите засегнати ще са медиите, които получават реклама и се издържат от това. Ние какво искаме – жълти таблоиди или нормално финансирани медии? Това също е недопустимо влияние на държавата върху пазарните отношения. Виждате и реакциите, които се появиха веднага. Като групи – АБРО, футболните клубове, БФС, ние като най-голямата работодателска организация. Т.е. еманацията на стопанският интерес показа остро негативно отношение.

Забраната на рекламата е държавна цензура. При пряката реклама си има начини - червени точки, съответните надписи… Ефектът, който виждаме, ще е излизане на цели осветлени сега сектори в черния", коментира Иванов.

"Един зависим от хазарта е като наркоман - не можеш да ги отучиш. Какво ще прави той – ще отиде навън, ще търси в интернет. А така все едно ще кажем - няма да правим нищо в Банско, като искате да карате ски, идете в Алпите. Нали искаме да имаме туризъм? Той предполага и хазартни забавления. А ние какво ще направим - ще ударим и изсветления сектор, и целия туризъм, за да отчетем, че сме лицензирали 3 или 4 хазартни обекта повече.

Не може изведнъж, хей така от небето да се внася проект за изменение на даден закон, да се излиза пред медиите и да се бием в гърдите, че ни подкрепили други партии. Ако погледнете, всичко дотук става в медийното пространство. Не може да обсъждаме по телевизията, от села и паланки закони, това се прави в парламента, където му е мястото. Т.е. очевидно се търси някакъв друг ефект. А може би има и интереси! Черното тото е мафия, защо това да не е интерес? Защо да не допуснем натиск от страна на тези, които са загубили онези легални 200 млн. лв., които влизат в бюджета. А не може ли да е натиск и от страна на тези, които не са получили реклама? За да се стигне до това упражнение на мускули върху нещо, което работи. Подобна беше историята с ракиените казани. 1000 литра казан за домашно потребление! Големите винопроизводители внасят 200 млн. лв. в бюджета и са с лиценз, малките произвеждат също толкова, но никой не ги закача.

Нашият проблем (На КРИБ - бел. ред.), който доведе и до намесата ни, освен защита на браншове е, че винаги, когато във фиска има дупка, идва въпросът кой ще я запълни. Тогава идва при нас държавата и казва, че ще вдигне данъците. Затова ние като работодателска организация лобираме да няма пробойни в държавния бюджет.

Законът да продължи да си действа в сегашния вид. Идеята за нов закон да отиде в графата “грешки”. И още нещо - не е хубаво да разговаряме през медии, както сме принудени сега. Ако бяха направили предложенията си, а ние - възраженията си, където трябваше, може би щяха да ни разберат", допълни Иванов.