Експерт: Евтиният азерски газ се реекспортира, ние купуваме скъп

Няма смислено обяснение от „Булгаргаз“ защо не получаваме 1 млрд. кубични метра азерски газ. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов.

С него разговаряме какви са причините България да не получава „синьо гориво“ от Азербайджан, което в момента е на по-ниски цени, отколкото природния газ внос от Русия.

„Под предлог, че става дума за фирмена тайна изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов не разкрива каква е причината България да не получава договорените количества азерски газ“, каза Пламен Павлов.

Обясненията са най-различни и включват от лично отношение до липсата на инфраструктура.

„Разбира се, нито едното, нито другото е вярно. Истината е, че в договора със СОКАР ние имаме определена точка на получаване на газа, която е точката на Комотини, където в момента се изгражда връзката ни с нашата газопреносна система. В договора е записано, че най-близката точка – входната точка от ТАП с гръцката газопреносна мрежа на ДЕПА, е Неа Месембрия. От нея ние имаме не повече от 170-180 км. до нашата система, до Кулата, където става прехвърлянето на газа от българската система на гръцката“, обясни Павлов.

Според него изниква въпросът защо не се транзитира газът до наша територия, въпреки че има възможност за това. Той уточни, че не говорим за физическо получаване на газа, а става дума за едно „прихващане“, под формата на swap. Ние подаваме на гръцката система газа, който те имат договорен с „Газпром Експорт“ – около 2.2 млрд. кубика – а тук имаме да получаваме 1 млрд.

Павлов подчерта, че е съвсем нормално азерският газ да се препродава при положение, че цената му е толкова ниска по нашия договор. Експертът е категоричен, че газът, който е 5 пъти по-евтин от нашия, някъде отива и се препродава.

„Въпросът е каква е изгодата за българския потребител? Каква е изгодата за нашия пазар? Защото ние определено сме ощетени. „Ощетени“ дори е меко казано. Ние поставихме сериозни въпроси и на Министерството на енергетиката, и на премиера, и на президента, какво става с този газ. Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ сравнява нашата цена като най-евтина със спотовата цена, която е на европейските пазари. Тази цена на европейските газови борси се получава от количествата природен газ, които на някои не достигат, на някои са излишни. Всички държави в ЕС и не само получават своите количества газ по дългосрочни договори. Това е понятно, защото природният газ, за да се добие, трябва да се пречисти, да се транспортира до входната точка на съответната територия, той трябва да бъде планиран. Планирането става именно с тези дългосрочни договори“, каза още председателят на Българската газова асоциация.

Павлов преформулира известната мантра, че „държавата е лош стопанин“ на „лошата държавата е лош стопанин“. Той посочи, че държавното предприятие няма само един изпълнителен директор, то има също така съвет на директорите, които валидират всички негови решения. В него не може да влезе Сметната палата, защото като част от структурата на БЕХ, одитът се извършва от БЕХ.

„Какво става там никой не знае. Когато някой попита, казват, че това е фирмена тайна. Само че ние чухме миналата седмица как обявиха още по-голямо нарастване на цената за месец ноември. Ще кажат после и за месец декември и т.н. Това е проблем“, подчерта Павлов.

Запитан кой не иска България да получава евтин азерски газ, експертът заяви, че въпросът би следвало да бъде „Кой не иска България да получава евтин енергиен източник?“. Според него няма значение дали газът е азерски, или катарски, или американски, или руски. По думите му става въпрос за един професионален мениджмънт. Пламен Павлов подчерта, че има интерес този, който печели от това. Друг печели от това, че ние пропускаме ползи. Председателят на Българската газова асоциация каза още, че въпросът е не просто икономически, а също така и политически.