Европейският съюз с нов мощен бизнес партньор

Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Казахстан, който представлява над 40% от външната търговия. Това стана ясно по време на втората среща на лидерите на страните от Централна Азия и Европейския съюз (ЕС). „Перспективите за сътрудничество между Централна Азия и ЕС са действително значителни. Миналата година притокът на европейски инвестиции се увеличи с 23%, възлизайки на 12,5 млрд. USD. От 350 млрд. USD преки чуждестранни инвестиции, привлечени в Казахстан за 30 години, почти половината са с европейски произход. ЕС е най-големият търговски партньор на Казахстан, който представлява повече от 40% от нашата външна търговия“, каза президентът на Казахстан Касим-Жорамт Токаев.

През 2022 г. обемът на взаимната търговия между Казахстан и страните от ЕС възлиза на 40 млрд. USD, добави държавният глава. Той отбеляза, че смята за възможно тази цифра да достигне 50 млрд. USD до 2025 г. „Взаимодействието на Казахстан с ЕС се развива активно в 29 основни направления, скрепени със Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество с държавите-членки на ЕС. В Казахстан работят над 3000 компании с участието на европейски капитал, включително такива транснационални корпорации като Shell, Eni, Total, Air Liquide, Alstom, Siemens и други. Нашето широкообхватно партньорство е подкрепено от нови споразумения в такива обещаващи стратегически важни отрасли като добива на редкоземни метали, производството на „зелен“ водород “, отбелязва Касъм-Жомарт Токаев.

Един от ключовите проекти беше началото на строителството от германско-шведската компания Svevind на завод за инсталиране на вятърни и слънчеви електроцентрали и производство на 3 милиона тона "зелен" водород в Казахстан. Това е около 20% от нуждите на ЕС от този продукт.

"Миналия ноември с президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписахме меморандум за стратегическо партньорство за устойчиви суровини, батерии и вериги за стойност на възобновяем водород. Нашето многостранно сътрудничество има голям потенциал за по-нататъшно развитие. Като се има предвид географското му местоположение, Казахстан може да се с ангажира цялата гама от търговски, икономически, транспортни и логистични възможности за задълбочаване на взаимноизгодното сътрудничество между Централна Азия и ЕС“, смята президентът.

Касим-Жомарт Токаев представи приоритетните области, които според него ще бъдат от стратегическо значение не само за Казахстан, но и за всички страни от региона.

1. Увеличаване на оборота.

През последните години вътрешнорегионалните икономически отношения на страните от Централна Азия достигнаха качествено ново ниво. Само през 2022 г. търговията на Казахстан със страните от региона е нараснала с 19%, възлизайки на 8 млрд. USD. „В обозримо бъдеще си поставяме за цел да доведем тази цифра до 15 млрд. USD. Обемът на регионалната търговия със страните от ЕС също расте динамично. Миналата година тази цифра нарасна с над 60%, достигайки 49 млрд. USD. Казахстан е готов да увеличи износа си за страните от ЕС в 175 позиции от непървични стоки на стойност 2,3 млрд. USD в области като машиностроенето, производството на желязо и стомана и хранително-вкусовата промишленост", казва президентът на Казахстан.

Има големи перспективи за сътрудничество в селското стопанство. Годишно Казахстан изнася 5 милиона тона зърно и 1,5 милиона тона брашно. Миналата година обемът на взаимната търговия с хранителни продукти между Казахстан и страните от ЕС се е увеличил с 35%, възлизайки на почти 1 млрд. USD.

„Това далеч не е границата. Още днес нашите фермери са готови да увеличат експортните доставки на зърнени и маслодайни семена и други продукти. Използвайки взаимния потенциал в селскостопанския сектор, можем значително да укрепим продоволствената сигурност на нашите региони“, е мнението на Токаев.

2. Развитие на транспортна и логистична инфраструктура.

Централна Азия е своеобразен мост за повече от 80% от сухопътния транзитен трафик по маршрута Китай-Европа. В същото време на настоящия етап Транскаспийският международен транспортен маршрут придоби стратегическо значение.

„По време на скорошно държавно посещение в Китай стартирахме изграждането на логистичен терминал в град Сиан с нашите китайски партньори. Очакваме това пристанище да стане важен център за изпращане на директни контейнерни влакове през Централна Азия към Европа. Ние също се съгласихме да свържем Транскаспийския маршрут с китайската инициатива „Един пояс, един път“, добави президентът на Казахстан.

Той отбеляза, че през 2022г. по тази транспортна артерия са превозени около 1,7 млн. тона товари, което е два пъти повече от 2021 г.

Според Европейската банка за възстановяване и развитие Транскаспийският маршрут ще разшири още повече своя потенциал с увеличаване на годишния капацитет до 250-300 000 контейнера до 2030 г.

За постигането на тези показатели се работи за въвеждане на цифрови решения и модернизиране на инфраструктурата. Подписана е Пътна карта за едновременното премахване на "тесните места" и развитието на Транскаспийския маршрут през териториите на Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция.

„Каним европейските партньори да вземат активно участие в развитието на пристанищата на Каспийско море, цифровизацията на тяхната дейност, както и съвместното производство на транспортни съдове и създаването на логистични складове. Допълнителни възможности за европейските износители са развитие на реверсивния транзит на стоки по транскаспийския маршрут“, отбелязва президентът.

Казахстан е готов да работи с европейски партньори за свързване на Транскаспийския маршрут с Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и мега инициативата Global Gateway.

3. Енергетика и редкоземни метали.

Енергийният сектор традиционно заема една от ключовите ниши във взаимодействието на Казахстан с ЕС. „Работим целенасочено за диверсификация на маршрутите за пренос на енергия. В момента 80% от казахстанския петролен износ за Европа се осъществява чрез Каспийския тръбопроводен консорциум“, каза Касим-Жомарт Токаев.

„Въз основа на общите интереси очакваме с нетърпение да продължи подкрепата на ЕС за осигуряване на дългосрочни и стабилни доставки чрез този стратегически важен петролопровод“, добави той.

„В тясно сътрудничество с нашите азербайджански партньори ние развиваме и Транскаспийския маршрут. Например от началото на тази година казахстанският нефт се изпомпва по маршрута Актау-Баку-Тбилиси-Джейхан с обем от 1,5 млн. тона годишно. В средносрочен план планираме да разширим износа на петрол по направлението Актау-Батуми, както и да увеличим обема на изпомпване по тръбопроводите на Транскаспийския маршрут“, каза президентът на Казахстан.

В същото време Казахстан започна да доставя петрол на Германия чрез тръбопровода "Дружба". От началото на тази година вече са реализирани доставки в размер на 90 000 тона. Има потенциал тази цифра да достигне 1,2 милиона тона годишно с възможност за увеличаване в бъдеще.

Друга приоритетна област за Казахстан е развитието на газопреработвателните мощности и газопреносната система. В тази връзка от голямо значение е изграждането на втората линия на газопровода Бейнеу-Бозой-Шимкент, както и изграждането на завод за преработка на газ в находището Кашаган с капацитет от 4 милиарда кубически метра годишно.

„Разчитаме на по-нататъшна подкрепа от европейските партньори в насърчаването на тези значими проекти от регионален мащаб. Пътната карта в областта на редкоземните метали, приета между Казахстан и ЕС, отваря големи перспективи за нашите страни. Готови сме да предоставим преференции на нашите европейски партньори за проучване и разработване на повече от 60 находища на благородни и цветни метали на територията на Казахстан“, каза държавният глава.

4. Климат и зелен преход.

„Нашите страни все повече се сблъскват с последиците от изменението на климата. Това се отразява негативно на продоволствената сигурност, създавайки допълнителни заплахи за устойчивото развитие. Казахстан, като активен и отговорен член на международната общност, си постави за цел да постигне въглероден неутралитет до 2060 г. Активно прилагаме принципите на кръговата икономика. Делът на възобновяемите енергийни източници в структурата на енергийния баланс на страната ни достигна 4,5%. До 2030 г. това цифрата трябва да бъде 15%", каза Касъм-Жомарт Токаев.

В този смисъл е препоръчително да се засилят съвместните усилия като част от изпълнението на стратегията Global Gateway и инициативите Team Europe относно изменението на климата, водните ресурси и развитието на възобновяемите енергийни източници в Централна Азия, каза той. Специално внимание следва да се обърне на активизирането на съвместните усилия в рамките на дейността на Международния фонд за спасяване на Аралско море.

„Предлагаме да създадем в Алмати проектен офис на страните от Централна Азия по въпросите на климата и зелената енергия, както и да проведем Регионална климатична среща в Казахстан през 2026 г.“, предложи президентът.

5. Развитието на цифровизацията.

"През 2022 г. страната ни беше на 28-мо място в индекса на ООН за развитие на електронното правителство. Това е добър показател. Имаме напреднали банкови екосистеми, пазарът на финансови технологии расте динамично, електронната търговия се разраства, а дигиталните решения се въвеждат изцяло в системата на публичната администрация“, казва Токаев.

През март тази година Microsoft обяви откриването на мултирегионален център в Казахстан, който ще се превърне в център за привличане на съвременни технологии.

„Поставихме си задачата да подготвим най-малко 100 000 висококвалифицирани ИТ специалисти до 2025 г. Затова каня европейските университети да открият филиали в Казахстан, включително на територията на технопарка Astana Hub, който ще се превърне във важна регионална ИТ платформа. Като цяло планираме да мащабираме нашите разработки в областта на цифровизацията и да споделяме техния опит на регионално ниво“, казва президентът.

6. Регионална сигурност и стабилност.

„Казахстан високо оценява подкрепата на Европейския съюз в насърчаването на нашите външнополитически инициативи и прилагането на широкомащабни демократични реформи. Ние винаги се застъпваме Централна Азия да бъде зона на мир и напредък, ползотворно сътрудничество с всички региони и държави. Развитието на многостранното ни партньорство с ЕС пряко зависи от сигурността и стабилността в региона, включително ситуацията в Афганистан. Важно е да продължим да подкрепяме усилията на международната общност за предотвратяване на хуманитарна криза в тази страна", казва Токаев.

Наскоро, под формата на друг пакет от помощи, Казахстан изпрати хранителни продукти на Афганистан. Необходимо е да се увеличи многостранната помощ за афганистанския народ под егидата на ООН, отбеляза той. В този контекст актуална е инициативата за създаване в Алмати на Регионалния център на ООН за целите на устойчивото развитие за Централна Азия и Афганистан.