Кога е смислено да ползваме потребителски кредит?

Това е толкова просто, нали! Опитът ми показва, че най-простичките неща, най-често ни убягват. Например в средните и висшите икономически училища преподаваме и всякакви финанси – проектни, корпоративни, публични и дисциплини като банково дело, застрахователно дело, финансов мениджмънт, финансов инженеринг, борси и борсови операции и накрая тези, които ги завършват не могат да управляват личните и фамилните си финанси. Защо? Защото или знаят прекалено много и не обръщат внимание на дребните неща, или остават с впечатлението, че това са елементарни въпроси, които не си заслужават труда. Има обаче и такива, които просто не си дават сметка, че фамилните и личните дела не са по-различни от фирмените. Какво остава за обикновените хора, които всеки ден са буквално разстрелвани с десетки предложения за кредит, един от друг по-„изгодни“

И така, кога е смислено да ползваме кредит?

Най-общо два са разумните общи случаи: (1) когато финансираме покупка, която ще увеличи приходите ни и (2) когато придобиваме нещо, което ще намали разходите ни.

И в двата случая текущите ползи, увеличени приходи или намалени разходи, трябва да са по-високи от вноските ни по кредита. Или простичко казано да сме на плюс от цялата операция, в резултат на което да имаме повече пари в джоба си.

Защо това са единствените смислени случаи? Защото независимо дали икономисваме разходи или създаваме нови приходи, ние формираме нов паричен източник, от който да погасяваме кредита.

Ето и някои примери:

Първият пример е ползване на кредит за саниране на жилище. Нямаме нужните заделени средства и ползваме кредит. Преди да вземем решението за ползване на кредит и да извършим тази инвестиция, а това е инвестиция, защото ще се ползва дълги години, трябва да сме напълно наясно колко ще са икономиите от разходи за енергоносители за отопление и охлаждане на жилището. Ако санирането струва 8,000 лева и това ще доведе до месечна икономия от 200 лева инвестицията ще бъде изплатена за 40 месеца или три години и четири месеца. Това не е особено точна сметка, защото не взема предвид лихвите, но е добра отправна точка. Ако изтеглим пет годишен кредит за сумата от 8,000 лева при годишна лихва от 4.5%, месечната ни вноска ще е 150 лева. При икономии от 200 лева сме 50 лева напред.

Какво ще се случи ако не ползваме кредит? Просто ще изпуснем възможността да спестим по едни 50 лева на месец или 600 лева годишно, които иначе биха могли да бъдат заделени за късните ни години или други нужди.

Вторият пример е ползване на кредит за ремонт на жилище, което отдаваме по наем. Тук сметките имат своите особености. Без ремонта можем да отдаваме жилището за 500 лева на месец а след ремонт за 800. Това са едни 300 лева отгоре на месец. Ремонтът ще ни струва 12 хиляди лева със все кухни, бани, климатизации, електроуреди и мебели. Бюджетът е тестван и е реалистичен. Нямаме такива спестявания и ползваме кредит за 5 години, при 4.5% лихва. Вноската по него ще е 224 лева. В резултат от упражнението сме напред със 76 лева на месец или 912 лева на година.

И в двата примерни случая имаме едни скрити ползи, а именно покачване на стойността на имота, който евентуално можем да продадем.

Каква е алтернативата на горните примери? Отлагане на покупката. Това е изгодно, когато ще ни спести пари. В дадените примери не ни спестява пари, а губим възможност да изкарваме пари. Има случаи обаче, в които е по изгодно да отложим покупката, да формираме нужното спестяване и тогава да я направим. Например такъв е случаят с ремонт на собствената ни баня или кухня, които не са наложителни. Ако извършим ремонта сега, това единствено ще ни донесе увеличени разходи за лихви. Ако пък отложим ремонта, не само ще спестим лихвите, а и ще получим лихва върху спестяването си. Със спестеното можем да постигнем по-добро решение както за банята така и за кухнята. Да не говорим пък за душевния комфорт, че не сме в задължения. Единствената разлика между смисленият заем и ненужният идва от това за какво е той, дали ще увеличи нетните ни приходи или ще ни вкара в допълнителни разходи.

Как можем да си сметнем месечната си вноска по хипотетичен заем? Разбира се не е необходимо да досаждаме на банкера си. В интернет има поне 100 смислени сайта за изчисляване на заеми с равни (анюитетни) вноски. Задавате главницата, лихвата, срока и периодичността на погасителните вноски и онлайн калкулаторът ни дава вноската, която е най-често месечна.

Не забравяйте, критерият за това дали един кредит е смислен идва от ефекта, който ще постигнем с него. Някои ще възразят, че това са дреболии, но това са хора, които не си дават сметка за ефекта на натрупването. През живота си правим десетки такива малки избори. Нека кажем 70 избора със ефект 900 лева на година със средна продължителност 5 години. Това прави 315,000 лева. А сложната лихва върху тях? Като я прибавим стават половин милион лева.

Ефектът на натрупването е разликата между успелите и неуспелите в живота, но на него ще посветим отделно специално повествование.

Примерите горе, са при условието, че кредитите са по пазар при най-добрите постижими условия. Дали един кредит е изгоден зависи от това колко ни струва. Как се изчислява това, ще разгледаме отделно.

Не бързайте, обмисляйте, действайте рационално и за най-малките решения. Бързо взетите решения са емоционални и неоптимални, така че нека нещата да узреят. Един месец пропуснати ползи, няма да е фатален.

Златин Съръстов в доктор по икономика и преподавател в УНСС по дисциплините свързани с банковото дело. Притежава над 25 г. опит в областта на инвестиционното банкиране, корпоративните и личните финанси. През последните години активно се занимава с темата за личната финансова подсигуреност и свобода.

[email protected]