Какви са негативните последици от санкциите срещу беларуските калиеви торове

Република Беларус многократно е повдигала въпроса, че санкциите срещу беларуските калиеви торове, включително незаконната забрана на Литва за транзит на беларуски калий, представляват заплаха от глад в света и осигуряване на глобалната продоволствена сигурност (преди въвеждането на санкциите делът на Беларус в световната търговия с калиеви торове беше 20%).

Недостигът на калиеви торове в резултат на тези ограничителни мерки доведе до техния недостиг на световните пазари и повишаване на цената и съответно до намаляване на тяхното използване, намаляване на добивите и повишаване на цените на храните. Особено опасна ситуация, която може да прерасне в мащабен глад, се развива в най-слабо развитите страни в света.

Тези заключения са направени от авторитетни международни организации и агенции.

1. Аналитичните бележки на глобалната група на ООН за реагиране при кризи по храни, енергия и финанси (13 април 2022 г. и 8 юни 2022 г.) отбелязват, че заедно Беларус и Русия изнасят около една пета от световните торове. Загубата на доставки на торове от тези страни доведе до повишаване на цените на торовете по-бързо от цените на храните. Много фермери са принудени да намалят производството, тъй като торовете, от които се нуждаят, стават по-скъпи от зърното, което те продават. Поради този ключов проблем с торовете, световното производство на храни през 2023 г. може и да не успее да задоволи нарастващото търсене.

2. В съвместните препоръки на ФАО и ВТО за страните от G-20 за «Глобални пазари и политики за торове» от 14 ноември 2022 г. се посочва значително увеличение на цените на торовете поради намаляване на доставките им на световните пазари. Износът на калиеви торове от Беларус рязко е намалял от 3,62 милиона тона през първото тримесечие на 2021 г. до 1,95 милиона тона през първото тримесечие на 2022 г. Делът на Африка представлява само 3-4% от световното използване на торове, от които приблизително 50% от доставените торове подхранват важни за Африка стопански култури. Следователно намаляването на използването на торове би имало сериозни последици, включително срив на продоволствената сигурност на някои аграрни общности.

3. В статия на Международния изследователски институт за хранителна политика (IFPRI) от 9 ноември 2022 г. се подчертава, че в резултат на санкциите износът на беларуските калиеви торове е намалял от 9,1 милиона тона (1 декември 2021 г.) до 3,9 милиона тона (1 декември 2022 г.), а вносителите на калиеви торове могат да се откажат да купуват от Русия и Беларус поради допълнителни разходи и рискове, свързани с воденето на бизнес с подсанкционните страни.

4. В статия на Световната банка от 5 януари 2023 г. се отбелязва, че световните цени на калиеви торове възлизат на 562 щатски долара за тон към 1 декември 2022 г., в сравнение с 221 щатски долара за тон към 1 януари 2022 г. Износът на калиеви торове от Беларус е намалял с повече от 50% поради ограничението за използване на територията на ЕС за транзит. По-специално Литва спря да използва железопътната си мрежа за транспортиране на беларуски калий до пристанището Клайпеда, което обикновено обработва 90% от беларуския износ.

5. В своите препоръки относно третия периодичен доклад на Литва от 30 март 2023 г. Комитет по икономически, социални и културни права на ООН изрази загриженост относно мерките, предприети от литовска страна, които възпрепятстват транспортирането на калий от Беларус, предназначен за трети страни в Африка и Латинска Америка, което доведе до недостиг на торове и се отрази негативно на продоволствената сигурност в тези страни. Препоръчва се тези мерки да бъдат преразгледани.

През 2021 г. Беларус и Русия осигуряват почти в равни дялове над 40% от предлагането на калий, 35,9% са покрити от Канада и 5,8% от САЩ. Делът на Беларус в световната търговия с калиеви торове през 2022 г. е намалял до около 9%.

Делът на Русия е до 16,4%. В резултат на загубата на обеми от Беларус и Русия едновременно се наблюдава увеличение на цените на калиеви торове. По този начин санкциите, въведени срещу производството на калий в Беларус, се превърнаха в една от основните причини за значителното увеличение на цените на торовете през 2022 г., и като резултат — рязко покачване на цените на готовите храни. Така например, цената на калиев хлорид в Бразилия през 2022 г. достигна исторически максимум от 1200 щатски долара за тон, а цената на някои видове готови храни се увеличи няколко пъти.

Най-силно засегнати от санкциите са уязвимите страни. Делът на Беларус на пазарите на калий в Африка е намалял през 2022 г. от 41,7% до 2,8%. Ако през 2021 г. Беларус е доставяла около 632 хиляди тона калий в 30 африкански страни, то през 2022 г. са доставени само около 30 хиляди тона в 6 страни. По-специално страни като Замбия, Зимбабве, Камерун, Кения, Реюнион, Танзания бяха снабдявани изключително с беларуски торове. Според нашите изчисления, въз основа на данните на ФАО, почти пълното изчезване на Беларус от списъка на доставчиците на калий през 2022 г. доведе до спад на реколтата от зърнени култури в Африка с 16,1%.

През 2023 г. доставките за Африка са напълно парализирани поради действията на Литва.

Дефицитът на калий на международния пазар не може да бъде запълнен в краткосрочен план: трудно е бързо да се увеличи текущият обем на производство на действащите производители, а влизането на «нови играчи» изисква значителни финансови и времеви разходи. Изграждането на нова мина отнема минимум 5-7 години от момента на вземане на решение до получаване на първия тон продукт.

По този начин, ако хранителната криза на настоящия период е свързана с липса на достъп до торове, то през следващите години тя може да бъде свързана с липса на храна, както многократно е заявявал генералният секретар на ООН А.Гутериш.

Беларус винаги е допринасяла значително за глобалната продоволствена сигурност, но незаконните едностранни принудителни мерки срещу Беларус поставят населението в уязвимите страни на ръба на глада и водят до несигурност на храните в страните, инициирали такива мерки.

Беларус за пореден път призовава да се задейства потенциалът на ООН по отношение на Литва, тя да се откаже от политическите манипулации, злоупотребата с транзитното си положение и да се върне в руслото на изпълнение на международните си задължения.

Призоваваме западните страни да се откажат от прилагането на едностранни принудителни мерки, които не само противоречат на международните задължения, включително в рамките на Дневен ред 2030 за устойчиво развитие, но и противоречат на разпоредбите на Устава на ООН и съответните резолюции на Общото събрание на ООН.

Оля Ал-Ахмед

Източник: По материали на беларуски и международни медии