Спирането на въглищните централи ще доведе до страхотен дефицит на ток в България (ВИДЕО)

Спирането на работа на въглищните централи ще доведе до огромен дефицит на електроенергия, а това ще наложи внос на ток на по-високи цени. Мнението е на доктор Константин Тренчев, почетен председател на КТ „Подкрепа“. Има едно неудобство, когато внасяш стока – че тя струва толкова, колкото ти казва, този който я произвежда, а не колко ти се иска на теб.

„Една атомна централа от зелена поляна се прави за 7-8 години и то от корпорацията, която прави най-много атомни централи в света. Това е минимумът. Организацията, която е поела ангажимента да ни направи централа, не е правила централи от дълго време. Но 5-ти блок се затваря 2027 г. А 6-ти блок 2029 г. Смятате ли че за времето, което имаме може да се направи нова централа, която дори не е проектирана? Знаете ли само колко разрешения трябва, за да се стигне до „първа копка“. Идеята е добра, въпросът е, че няма време“, поясни доктор Тренчев.

„Второ, на което искам да обърна внимание, е т.нар. „зелена сделка“. Може да ме броите песимист, но „зелената сделка“ е една прекрасно звучаща идея, подобно на комунизма, с който се борих. Просто тя няма да стане. Имам сериозни основания за това твърдение. Не може най-развитата европейска нация да събаря ветрогенератори, защото под тях има въглища, а въглища трябват. Пушат комините та се късат. Защо? Защото трябва електричество, тъй като в противен случай няма цивилизация“, допълни доктор Тренчев.

„Много добре звучеше. Сделката беше безкрайно добре премислена. Сега онези от третия свят ще ни плащат данък, ние ще щракаме с пръсти, ще живеем прекрасно, те да блъскат там, да работят. Но те се усетиха и викат: „Повече няма да стане така!“. Вече нещата са много страшни. В момента се говори за много сериозни инвестиции в нефтодобива, въгледобива. Разбира се не в Европа. Европа мисли, че е хванала този път и ще върви докато катастрофира напълно“, прогнозира експертът.

„Чистият въздух е нещо прекрасно. Аз също съм за чист въздух, но въпросът е дали може да го постигнем по пътя, по който сме тръгнали“, заключава той.