Два сектора движат българската икономика днес

През третото тримесечие на текущата година българската икономика очаквано нарасна малко по-бързо, с реално 2.4% в сравнение с третото тримесечие на миналата годината.

„Икономическата активност през деветмесечието от страна на търсенето се движеше от крайното потребление, което се увеличи с реално 4.3% при доминиращ относителен дял от 78.1% в структурата на БВП. На този фон инвестициите нараснаха микроскопично с 0.2% и въз основа на своя над четири пъти по-малък дял от 17.0% в БВП не допринесоха нито за ръст, нито за спад на икономиката. От своя страна износът бавно спадаше с -1.3%, докато вносът леко нарастваше с 1.4%. Въпреки тази динамика, нетният износ остана положителен“, коментира главният икономист на една от големите банки у нас Емил Калчев.

От страна на производството ръстът се движеше главно от услугите и строителството. Услугите нараснаха сериозно през деветмесечието - с 3.0% (реално) и дръпнаха БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 64.2%. На този фон, индустрията отчете минимално увеличение на продукцията с 0.7% при над три пъти по-малък относителен дял в БВП от 17.3%. Селското стопанство се сви с -5.0% при дял от само 2.8%, а строителството (3.5% от БВП), увеличи продукцията си най-бързо с 3.3%. „Следва да напомним, че строителство ангажира известна част от индустрията, която му доставя материали, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП.“, допълни Калчев.

Преизбирането на Тръмп оказва осезаемо влияние върху глобалната икономическа перспектива. ОББ очаква той да изпълни програмата си, в т.ч. да наложи по-високи мита и военни разходи за партньорите от НАТО. Това ще създаде стагфлационен шок в САЩ и ЕС.

„За България прякото въздействие на новите мита ще бъде слабо, тъй като обменът със САЩ заема около 2.0-2.5% от общата търговия. Възможно е по-силно непряко влияние чрез влошаване на икономическата ситуация, напр. в Германия, и поради промени на курса на долара спрямо еврото. Дефицитът на държавния бюджет у нас и сега много трудно се планира на 3.0% от БВП, а разходите за въоръжение вече са около 2.0% от БВП. Увеличаването им може да означава прекомерен бюджетен дефицит, торпилиращ членството в еврозона.“, каза още Калчев. Темпът на цените бе нисък и през ноември. Така хармонизираната инфлация остана на 2.0% (спрямо ноември м.г.), а потребителската инфлация (по националната методология) леко се ускори до 2.1% (1.8% за октомври). Очаква се общото забавяне на инфлацията да продължи.