Икономическите перспективи на евразийската интеграция са огромни

Президентът на Република Казахстан Нурсултан Назърбаев говори в Московския държавен университет „Ломоносов“, където е почетен професор, за идеите на Евразийския съюз и новите перспективи на евразийската интеграция.

В началото на изказването си Назърбаев припомни, че именно там преди 20 години е предложил идеята за създаване на ново интеграционно обединение – Евразийския икономически съюз. Концепцията е базирана на общата история, икономическото допълване между страните, тясната връзка между културите и стремежите на хората и народите в тях.

„Аз бях и оставам твърд привърженик на това, че Евразийският съюз е възможен само на принципите на доброволността, равноправието, взаимната изгода и отчитане на прагматичните интереси на всяка от страните участнички. Тази инициатива стана отправна точка за новия исторически процес, който сега наричат евразийска интеграция“, изтъкна той.

Идеята, навремето неразбрана и недооценена от повечето политици в ОНД, сега е популярна както в бизнес средите, така и на обществено-хуманитарно ниво. Днес понятието „евразийска интеграция» е марка, която активно се използва от политици, икономисти, журналисти, общественици.

Съвременната евразийска инициатива никога не е била откъсната от реалността, категоричен бе Назърбаев. Тя винаги е отчитала, че независимостта и политическият суверенитет са приоритет за всички страни, участващи в интеграционния процес. В същото време тя се изразява в искрената грижа към обикновените граждани на Казахстан, Русия, Беларус и другите страни от Евразийското пространство.

Общите граници между държавите от Митническия съюз станаха достъпни за хората от тези държави, за превоз на стоки и превод на валутни средства. Откриват се съвместни предприятия, взаимно се признават дипломите за образование, подчерта президентът на Казахстан. Евразийската интеграция дава предимства за плодотворно развитие на културните връзки, на туризма, изобщо дава конкретна изгода за милиони хора.

Евразийската инициатива промени характера и придаде динамика на интеграционните процеси в цялото пространство на бившето ОНД, посочи още Назърбаев. Освен това на границата между ХХ и ХХІ век тя оказа сериозно влияние върху международните отношения и извън пределите на първоначалното й географско поле. Основните евразийски принципи са приети при създаването и дейността на Шанхайската организация за сътрудничество, например, а през 2010 г. президентът на Казахстан предлага на тяхна база да се пристъпи към работа за сформиране на обща Континентална платформа за сигурност на Евразия. Основана на принципите на доверието, равноправието и взаимната изгода, тя би могла да включва и европейско, и азиатско измерение.

Сега, в средата на второто десетилетие на ХХI век, евразийската инициатива придобива реални геоикономически и геополитически очертания, отбеляза още той. Успешно работят Висшият евразийски икономически съвет и Евразийската икономическа комисия. Казахстан, Беларус и Русия приемат Единния митнически кодекс, координират макроикономическата си политика.

Символично, на 20-годишнината от идеята за създаването на Евразийския икономически съюз в Астана се планира подписването на историческия Договор за създаването на това интеграционно обединение. Своя интерес да участват в работата на Съюза са заявили редица други държави, тъй като икономическият потенциал на евразийската интеграция е много висок, изтъкна Нурсултан Назърбаев.

Общият обем на икономиките само на 3-те страни участнички е 2,2 трилиона долларов. Обемът на промишленото им производство възлиза на почти 1,5 трилиона долара. Перспективният интеграционен ефект като растеж на общия БВП към 2030 г. може достигне около 900 милиарда.

„По този начин евразийската интеграция ни осигурява общо стратегическо предимство в навечерието на предстоящата Трета глобална индустриална революция. Тя се случва в условията на драматичен акт на промяна на парадигмата към многополюсен световен ред. Днешната глобална нестабилност е криза не само в икономиката, но и на международното право, на глобалната политика“, обясни Назърбаев, като добави, че с тази ситуация Г-В и Г-20 не могат да се справят. Именно затова в 2012 г. той предложил инициативата G-GLOBAL, в която интерактивно участват 160 страни. G-GLOBAL включвала основните световни принципи на XXI век: еволюция; справедливость, равенство, консенсус; глобална толерантност и доверие; глобална прозрачност; конструктивна многополюсност.

Според президента на Казахстан, днешните глобални предизвикателства могат да се преодолеят, ако станат дълбоки промени в международното право, външнополитическата практика, методите на междудържавните отношения. Затова предложенията за принципите на G-GLOBAL са от полза за световното съобщество, те могат да придадат на света конструктивен характер. „Като цяло днес ние виждаме огромната позитивна роля и конкретните резултати на евразийския интеграционен процес. По-нататъшното задълбочаване на интеграцията - това вече не са само нови възможности, но и наш общ дълг пред сегашните и бъдещите поколения граждани на нашите страни“, обобщи Нурсултан Назърбаев.

Има експерти и политици, които, говорейки за Евразийския икономически съюз, плашат световното обществено мнение с някакво митическо прераждане на Съветския съюз. За реинтеграция по съветски образец просто няма институционална база, всичко това окончателно и безвъзвратно е останало в историята, категоричен е Назърбаев.

„Народите от постсъветското пространство са изградили своя собствена държавност; днешната система на собственост, социалната структура и икономически ред в нашите общества са отишли далеч напред от съветската архаика“, изтъкна той.

„Откровенно ще кажа, че в тези негативни оценки аз виждам опит да се прикрият опасенията, че Евразийският икономически съюз има потенциала да стане твърде силен конкурент на другите центрове на глобалната икономическа гравитация“, коментира той.

Назърбаев призна, че за него винаги икономиката е била преди политиката и се спря на ситуацията в Украйна, където е следвал, като припомни, че тя е била втора в бившия СССР по своя икономически потенциал и индустриална база. "Тя имаше много повече стартови възможности за уверено самостоятелно развитие от всички други републики. Но за 2-те десетилетия независимост в тази страна малко се занимаваха с икономиката и с благосъстоянието на обикновените хора, а повече се увличаха в политиката. В това виждам главната причина за днешната криза в Украйна“, посочи той.

Ние виждаме в бъдещето на Евразийския икономически съюз огромни възможности за иновационен пробив и ускорено развитие на нашата страна, каза президентът Назърбаев, като посочи, че миналата година Казахстан се е изкачил на 50-о място в Глобалния индекс по конкурентоспособност и ръстът на БВП там е нараснал с 6%. Днес 111 държави купуват продукцията на казахстанските предприятия. Страната просто „изгаря етапи“ в своето икономическо развитие.

Евразийският съюз може да се сблъска с редица кризисни ситуации в световната икономика, каквито днес преживява Евросъюзът. Украинският фон не е най-доброто време и за нас. Мнозина искат да видят провала на нашата идея. Затова трябва максимално да отчетем тези предизвикателства при подписване на договора за Евразийския икономически съюз, заключи Назърбаев.