Когато в Германия се случват лоши неща, у нас се случват ужасни

Свидетели сме на безпрецедентно разместване на пластовете в икономическо отношение. Войната в Украйна промени коренно структурата на световната икономика, а резултатите от това, което става в момента с митата и политиката американския президент Доналд Тръмп, тепърва ще виждаме.

„От търговските войни страдат всички, но на първо място България. Тази война ще удари Германия, която е локомотивът на европейската икономика. При тях като се случват лоши неща, при нас се случват ужасни. Тази международна война, която започна между Европа, Китай и Америка категорично ще се отрази на България и то много тежко“, прогнозира инж. Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ.

Не е нужно да вземаме като пример цялата икономика на цялата държава. Може да вземем например електроиндустрията ни, за да видим как случващото се в света се отразява и у нас. Това е сектор с близо 1250 фирми, от които 250 са по-значими и покриват 95% от оборота в сектора, който за година е близо 6 млрд. EUR. В него работят 57 000 души. Делът на износа в сектора спрямо общия износ на преработващата индустрия е около 11%.

Износът е основно за държавите от ЕС – 70%. От него 23% е за Германия, Италия и Чехия по 6.4%.

Преразпределението на пазарите в световен мащаб обаче се отразява и на България. Очертава се за 2024 г. да се отчете спад в износа. Към края на октомври миналата година той възлиза на 3.2%. Сред основните причини за това е, че Германия днес е слабото място на европейската икономика, а това започва да засяга по веригата и останалите държави, които се явяват поддоставчици на компоненти и модули. „За 2023 г. Германия има -0,3% икономически ръст, а 2024 г. -0,2%. Негативната тенденция се запазва и това влияе и на страните, които работят с ФРГ. Германската икономика последните години получи 3 сериозни удара – зелената сделка, коронавируса и санкциите срещу Русия, които реално се обърнаха срещу европейските индустрии“, казва изпълнителният директор на БАСЕЛ инж. Орлин Димитров.

„Положението в другите европейски държави не е по-добре от това на Германия. Става дума за Франция, Испания и Италия. Днес Източна Европа изглежда по-добре от Западна. Фактът, че на нас икономиката ни е свързана над 70% с ЕС определено не ни помага. Проблемът не е наш, а чисто европейски“, призна инж. Иво Русев.

Доста мултинационални фирми, позиционирани в България, днес се развиват много добре. Оказва се, че всички те продават за САЩ, Канада и държави извън Европа.

Българската електроиндустрия също има проблеми. Част от тях, като например намирането на кадри, се припокриват с тези от други сектори на икономиката.

Две са основните причини за големия дефицит на работната ръка. Едната е, че щатовете в държавния сектор и държавните предприятия са изключително раздути. Вторият е, че заплатите са доста атрактивни и почти никой не иска да работи в частни фирми, коментират от електроиндустрията.

„Причина за липсата на работна ръка е и трудността за вземане на хора от трети държави, които са извън ЕС“, допълва инж. Белелиев.

Проблем има по отношение на обществените поръчки. Над 60% от обществените търгове се печелят от страни извън ЕС, като Китай и Турция. БАСЕЛ апелира към българската държава да въведе практиката от Германия, Румъния и Франция за изключване от участие в търгове на държави, които не са подписали ЦЕФТА. Така ще се стимулира българското производство и конкурентоспособност.

„В повечето европейски държави с развита електро индустрия основната част от бизнеса получава подкрепа от държава. В България нашият пазар е прекалено открит и дори стимулира участието на чужди фирми, които не са европейски. Този проблем е много сериозен и предвид променящата се обстановка в световен мащаб държавата трябва да вземе мерки. Какви ще са те е въпрос на обсъждане.

Не на последно място, проблем е, че липсва държавна политика за подпомагане на развитието на бранша и че европейските програми буксуват. „Потенциалните инвеститори не могат да решат дали да вложат парите си тук, защото освен общата несигурност, те дори не знаят какви ще бъдат данъците и защо интересът към европейските програми е толкова нисък“, коментира инж. Белелиев.