Истината за редкоземните метали

Защо търсенето на редки метали расте

Разбира се, на първо място, това е свързано с дискусията около все още неподписаното споразумение между САЩ и Украйна за 500 млрд. USD. Първоначално се предполагаше, че то ще бъде свързано изцяло с разработването на редкоземни метали в Украйна. Но тогава в него бяха включени и обекти на украинската инфраструктура. И все пак редкоземните елементи са свързани с това споразумение. Характерно е също, че руският президент Владимир Путин също обяви готовността си да сключи сделка със САЩ за тези метали. Като цяло темата за редкоземните метали стана доста популярна.

Но във всеки случай именно засиленият интерес на американския президент Доналд Тръмп към редкоземните метали даде такава публичност на тази несъмнено стратегически важна, но доскоро не особено забележима част от световната металургия и световната икономика като цяло. Стратегическото значение в случая се определя от значението, което редкоземните метали имат за съвременната индустрия – от мобилните комуникации, военната електроника до металургията и зелената енергия.

Например, тъчпадът на екраните на мобилни телефони би бил невъзможен без малки добавки от метала индий. Церият се използва за полиране на стъкло. Танталовите зърна регулират мощността в телефона. Докато без литий, батериите не биха могли да работят. Диспрозият и неодимът се използват в телефони и други джаджи, итрият във военните радари, а германият и галият в производството на полупроводници.

Естествено, всичко това създава търсене на редки метали, които включват литий и волфрам и много други материали. Освен това се отделя отделна група от редкоземни метали, която включва 17 елемента, включително скандий, диспрозий, индий, галий и други. Затова винаги възниква въпросът какво точно се има предвид, когато се говори за редки или редкоземни метали. Например, от група от 17 редкоземни метала, в същата Украйна теоретично може да се добива само скандий, но рентабилността на производството му е силно съмнителна. Но в Украйна има находища на графит, литий и други редки метали.

Технологична и екологична сложност на добива

По принцип всички в света се нуждаят от такива метали, но тяхното производство по отношение на принципите на работа се различава от обикновените пазари, например от металургията. Така производството на някои от тях е съсредоточено само на няколко места на планетата, а пазарът за продажба е много специфичен и доста ограничен.

Някои метали се добиват в количества от само няколко тона, други са токсични или добивът им включва токсични или радиоактивни материали и почти всички изискват много усилия за производство.

Много често редкоземните елементи са страничен продукт от производството на основни метали, например кобалтът може да се получи по време на добива на мед. При обработката на алуминий и цинк се получават галий и индий. В такъв случай е необходимо да се положат големи усилия за изолиране на редкоземни елементи от общата маса на същата медна руда. Ето защо компаниите, които добиват руди от различни метали, често се опитват да избегнат работа с редкоземни елементи в техния състав.

Добивът на руди, съдържащи редкоземни метали, и превръщането им в търговски продукти изисква многократни промивания с различни смеси, включително киселини. Следователно това винаги е много мръсно екологично производство. Всъщност това е една от причините, поради които редкоземните метали не се добиват в страни с действащо екологично законодателство. При такива условия производството им би било твърде скъпо. Освен това от момента на инвестицията до момента на производството може да мине много дълго време, понякога десетилетия. Докато са на пазара, цените на редкоземните елементи могат да бъдат както много значителни, така и да паднат до критично ниско ниво, под всякаква доходност. Именно защото обикновено са концентрирани на едно-две места, а на пазара няма алтернатива.

Лидерството на Китай

В такава ситуация е много трудно да се планират регулярни инвестиции. Всяко предложение под пазарната цена може да направи производството нерентабилно. Подобно нещо се случи с редкоземните материали. Китай предложи цени с 30-40% под пазарните и това доведе до затваряне на производството в много страни. Например днес 98% от галия и 67% от германия се произвеждат в Китай. Районът около град Ленгшиуианг в провинция Хунан представлява 60% от световния пазар на антимон.

На теория редкоземните метали могат да се произвеждат на много места на планетата. Но това изисква „значително количество пари“ за инвестиции, технологии и не на последно място удобното екологично законодателство. Като цяло добивът на редкоземни метали е доста "мръсна" продукция. Защото говорим за отделяне на най-малките фракции материал от скалния масив и привеждането му в търговски вид.

Всъщност Китай зае водеща позиция на пазара на редкоземни материали именно поради пряката заинтересованост на държавата от това. Факт е, че след началото на мащабните китайски реформи през 80-те години, КНР започва да внася значително повече суровини и енергийни ресурси. Китайските власти решиха частично да компенсират увеличените разходи чрез износ на редкоземни материали. В резултат на техните усилия много от производствата им извън страната се оказват нерентабилни. Ситуацията засегна главно САЩ, които преди това бяха основният производител на редкоземни метали.

В резултат на това до 93% от пазара на редкоземни метали се оказа под китайски контрол. Първо заради цената, защото цените им в Китай са с 50% по-евтини отколкото извън него. С общия обем на този пазар от 12 млрд. USD годишно, това осигурява на Китай определена сума от приходи от износ. Но по-важно беше използването на достъпа до по-евтини редкоземни елементи като стимул за чуждестранните технологични компании да преместят производството си в Китай. До голяма степен това е причината по-голямата част от мобилните телефони на Apple да се произвеждат тук. На китайския пазар чужденците могат да получат гарантирани количества редкоземни елементи на цени под световните.

Въпреки че през 2010 г. възникна конфликт между Китай и Япония заради арестуването на няколко китайски рибари край спорни острови в Южнокитайско море. По стечение на обстоятелствата, за втората половина на същата година, Пекин намали квотите за износ на редкоземни елементи с 40%.

През последните 15 години търсенето на редкоземни метали само се увеличи, тъй като високотехнологичното производство нарасна и инвестициите в зелена енергия се увеличиха. Днес Китай контролира до 70% от световния пазар на редкоземни метали, в сравнение с 93% преди 15 години. Но сред целия списък с редкоземни елементи, най-ценните се произвеждат в тази страна, които са важни за високотехнологичните и военните сфери.

Най-желаният актив на Тръмп

Така че желанието на Тръмп да получи достъп до находища на редки земни и редки метали е разбираемо, особено в контекста на недоволството му от резултатите от процеса на глобализация за САЩ. Естествено, зависимостта от Китай по такъв чувствителен въпрос не може да не го тревожи. Така в началото на март той увеличи митата върху вноса от Китай до 20%. Пекин отговори, като наложи мита върху вноса на селскостопански продукти от САЩ. Но изглежда, че търговските войни тепърва започват за Тръмп и редкоземните елементи може един ден да бъдат засегнати.

Проблемът тук е, че дори ако САЩ решат да позволят неограничени инвестиции и да вдигнат екологичните разпоредби, вероятно ще отнеме десетилетия, преди да започне истинското производство на редкоземни метали. Подобна ситуация важи и за тяхното производство във всички други страни, включително Украйна и Русия.

Редкоземните метали теоретично могат да бъдат намерени на много места на планетата, но те са толкова оскъдни, че производството им може да бъде напълно нерентабилно.

Новината е публикувана на база споразумение за обмен на информация между Fakti.bg и Kazinform