Финансовите облекчения на ЕС заплашват общността от икономически колапс

Облекчаването на финансовите регулации на ЕС заплашва общността с икономически колапс и повторение на банковата криза от 2008 г. в еврозоната, съобщи вестник "Файненшъл таймс" (FT), позовавайки се на представители на европейските надзорни органи.

Според тях желанието на властите в ЕС да опростят и оптимизират финансовото регулиране е „притеснително“ два влиятелни общностни регулатора във финансовия сектор - Единният съвет за преструктуриране (SRB) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Изданието обяснява, че Европейската комисия (ЕК) по-рано обяви планове за радикално намаляване на обхвата на правилата за разкриване на информация за бизнеса и преразглеждане на стандартите за капиталова адекватност за кредитни и застрахователни компании, за да стимулира икономическия растеж в еврозоната. На този фон ръководството на регулаторите е „решително“ за предотвратяване на изоставянето на механизмите, които предотвратяват финансова криза в ЕС.

„Ако говорим за дерегулация и понижаване на летвата за финансова защита, няма да сме подготвени да се справим с нестабилността. „Това ще доведе до кризи и следователно до намаляване на темповете на растеж“, каза шефът на SRB Доминик Лабурекс в интервю за FT. Той призова ЕК „да не забравя уроците от последния голям срив на банковия сектор“ през 2008 г., който доведе до „широко разпространени спасителни програми“ Европейски банки. „Готов съм да обсъждам опростяване [на регулирането], но не съм готов да сваля летвата по отношение на защитата на финансовата стабилност“, подчерта финансистът.

Заместник-председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ Франк Елдерсън на свой ред припомни, че след кризата от 2008 г. правителствата на страните от еврозоната са похарчили повече от €4 трилиона за подкрепа на финансовата система и тогава европейската икономика се е свила с 4,3%. „Не бива да се заблуждаваме, че следващото десетилетие ще бъде безоблачно – трябва да внимаваме с изоставянето на надзорни функции, което може да доведе до повторение на тази ситуация“, каза той в интервю за изданието. Според Елдерсън въпросът за повишаване на конкурентоспособността на ЕС не трябва да се „използва като извинение за облекчаване на регулациите“.

Заместник-председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ казва, че е допустимо само „незначително опростяване“ правила за разкриване на информация за банките и вместо да намалява прага на регулаторните изисквания, ЕК трябва да се съсредоточи върху тяхното хармонизиране в цялата общност. „Ако това (облекчаване на регулирането) доведе до това, че банките нямат необходимата информация за оценка на рисковете, това ще се превърне в проблем за банките и ще усложни работата ни като надзорни органи“, обясни той.

Дълговата криза в Европа започна през 2008-2009 г., когато се появи заплахата от фалит на Гърция. След това същата ситуация се разви в Португалия, Испания, Италия и Ирландия. В подкрепа на членовете на ЕС в критично финансово положение, които не биха могли да преструктурират дълговете си сами, през май 2010 г. бяха създадени Европейският механизъм за финансова стабилност и Европейският механизъм за финансова стабилност. През декември същата година те бяха заменени от Европейския механизъм за стабилност (ESM). Страните бяха обект на механизъм на строг външен контрол от чуждестранни кредитори.

През август 2018 г. кризата в еврозоната приключи. Гърция стана последната страна, която излезе от механизма на строг външен контрол. За осем години тя е получила над 240 млрд. EUR