Разказите на българи, преживяли труса в Непал

Част от българите, които преживяха опустошителното земетресение в Непал, отнело живота на над 6000 души, се завърнаха у дома.

"Живи сме, здрави сме. Е, и изморени! Имахме късмет, оживяхме! Много хора обаче не преживяха труса. Прибираме се 9 от 12 души група. Двама се бяха прибрали предварително, а една участничка остава още 2 седмици", каза на пристигане пред TV7 един от българските алпинисти преживели труса в Непал.

По думите му нашата група е имала късмет, защото се е разминала със земетресението за 5 минути. "Най-тежко беше вечер, когато лягахме да спим, защото очите ти се затварят от умора, но мозъкът не спи", обясни алпинистът. Според него в непалската столица Катманду положението не е било толкова апокалиптично, а животът леко започва да влиза в нормалния си ритъм.

"Първите мерки бяха да скрия хората от хвърчащите камъни. Намерихме по-безопасни скали, където беше по-безопасно и се скрихме за няколко минути. Първото, което чухме от земетресението бяха неистови писъци", разказа алпинистът.

Облекчение - това е чувството, което изпитват завърналите се.

“След първия силен трус земята продължи да се тресе, паважът по улиците се нацепи. Мислехме, че ще умрем”. Това разказва за gramofona.com 31-годишната българка Татяна Матева, която преживява смъртоносното земетресение в Непал.

Тя се завърна благополучно в родния си Бургас вчера, след като била евакуирана с британски самолет през Лондон. Младата жена има и британски паспорт, тъй като е живяла и работила 7 години на Острова.

Преди година Татяна решила да напусне работа и да пътува из Индия. Тя се интересува от йога и медитация и прекарала 6 месеца в Индия. Искала да види и Непал и кацнала в столицата Катманду на 5 април. Била в квартал Тамел, в който има най-много туристи.

Татяна участвала в 10-дневен курс за тиха медитация в близката планина Шивапури. Участниците в групата, които били от най-различни държави, медитирали всеки ден по 11 часа, без да говорят, от 4 сутринта до 9 вечерта. В деня на земетресението курсът приключил. Два часа преди земята да се разлюлее, българката и приятелите ѝ били докарани от планината и празнували в кафене в Катманду.

“Излязох от състояние на 12 дни пълно мълчание и 2 часа след това ни застигна хаосът. Беше голям шок”, разказва българката.

Към 11,30 часа сутринта Татяна и приятелите ѝ вече мислели да стават и да тръгват с багажа си към хотелите, когато земята се разтресла. В първия момент решила, че отвън минава голям камион. Клатенето обаче продължило ужасно дълго, повече от минута. Някой извикал “земетресение” и тя и приятелката ѝ се пъхнали под масата. После им казали да напуснат сградата възможно най-бързо. Татяна грабнала чантата с документите си и изтичала навън.

Едва тогава разбрала за какво става въпрос - повечето от стълбовете с кабели по тях били съборени на земята, една кола била затисната под тях, а по тротоарите се били отворили пукнатини.

Групата се събрала на паркинг наблизо, около който нямало високи сгради. През цялото време земята леко вибрирала.

“След около половин час удари и вторият трус, който беше с магнитуд над 6. Земята на паркинга също се напука и тогава си помислих, че ще умрем, че ще дойде още по-голям трус и земята ще се разтвори”.

Татяна е изумена от местните жители, с които били заедно на паркинга. Те им предлагали вода, дали им мобилните си телефони, за да се обадят на близките си в чужбина. Именно така тя се свързала с родителите си и им казала, че е жива и здрава.

Първата вечер групата се приютила в бившия дворец на краля, превърнат в музей. Спали на тревата, а после под навес. В неделя Татяна и още една приятелка били приети в британското посолство. Сградата, обновена преди 1 месец, била изключително сигурна. Помагали им войници от британската армия, които били там на обучение.

“Когато пристигнах там, разбрах, че съм спасена”.

Татяна останала там до сряда, а после със самолет стигнала до Лондон. Британските власти платили полета ѝ, както и тези до София и Бургас.

Татяна смята, че е имала голям късмет. След курса тя като че ли не чувала шума в оживеното кафене, за нея всичко се развивало на забавен каданс. Споделила какво преживяла с приятелка - испанка, която ѝ казала, че за хората, които имат изострени сетива, времето преди природно бедствие като че ли се забавя. Младата жена е решила, че няма да живее в страх. Скоро заминава, за да работи за малко в САЩ, а после ще пътува из Южна Америка.

Призовава българите да помогнат дори и с по едно левче на хората в Непал, които проявили невероятна човещина към чужденците въпреки голямата трагедия, която ги е сполетяла.