Галъп: 2/3 от българите искат мажоритарен вот

Половината от всички пълнолетни българи твърдят, че биха гласували с „да“ за задължителното гласуване, а малко под една трета са против.Останалите се затрудняват да отговорят. Мажоритарният елемент се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против, а останалите се колебаят. Половината от българите обявяват, че биха гласували с „да“ на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват. Това сочат данните и анализите по референдума за изборното законодателство на „Галъп интернешънъл“.

Въпросите са зададени към всички, без значение дали са заявили, че ще гласуват на референдума.

 

Данните са от националнопредставително проучване, проведено в периодa от 29 май до 4 юни сред 1010 пълнолетни български граждани в цялата страна. Данните на практика повтарят картината, която „Галъп интернешънъл“ публикува няколко пъти още в пролетта на миналата година – когато инициативата на Росен Плевнелиев излезе на дневен ред.

На въпрос „Ако заедно с местните избори през есента у нас се проведе национален референдум, по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елементпри гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?“ 56% от всички респонденти декларират, че биха участвали.

Така, на практика, над половината от българите имат заявената готовност да участват в референдум заедно с местните избори. Задължително трябва да се направи уточнението, че това са декларативни нагласи, да участваш в референдума се смята за желателно и престижно. Нагласите бяха подобни и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала (проведен през януари 2013 г.), а в него в крайна сметка гласуваха само около 1.5 млн (20 на сто от имащите право на глас по списъци и може би около 25 на сто от реално пребиваващите в страната гласоподаватели). Реалната активност обикновено остава под декларираните нива. Въпреки това, ако референдумът действително се проведе в деня на изборите за местна власт, активността ще бъде сравнително по-висока, макар и прагът за валидност (гласувалите на последните парламентарни избори) да остава трудно достижим.

Изследванията на „Галъп интернешънъл“ до този момент са проведени в ситуация без особено активна кампания по въпроса (макар последното изследване да е в дните около изказването на президента). Затова и регистрираните нагласи са по-скоро мнения „по принцип“, далече от всякаква роля на прогноза за възможния изход от подобен референдум. По тази причина представените тук резултати за отделните въпроси в референдума са сред всички запитани, а не само сред отговорилите, че биха участвали в референдум. Така се показва принципната структура на мненията сред обществото.

Ако за база вземем само заявилите, че ще гласуват в референдума, проличава, че противниците на различните изборни промени по-скоро няма да гласуват в референдума, отколкото да отидат и да гласуват „против“. Това поставя допълнителна въпросителна пред активността и валидността.  

Коректно е да се отбележи, че установените масови мнения отразяват не толкова желание за една или друга конкретна промяна в изборните правила, колкото високото принципно негодувание към политическия елит и към развитието на страната въобще. Желанието за радикална смяна на „правилата на играта“ се проявява устойчиво в много и различни социологически индикатори в годините. То е провокирано от усещането за нисък стандарт на живот и за липса на справедливост.

Във въпросите си към интервюираните „Галъп интернешънъл“ ползва формулировки, свързани със самите теми на референдума, без президентската институция да бъде изрично намесвана. Целта беше да се получат (доколкото е възможно) отговори, в които да не е примесено и отношението към президента.

Може би и заради това не се забелязват драстични различия в мненията при различните електорати. Основните разлики между демографските групи идват от различията в образованието и свързаната с него информираност, интерес към темата и т.н. Логично, сред най-младите (на възраст от 18 до 25 години) електронното гласуване среща подкрепата на около 60% и само една пета, които са против. При най-възрастните (над 66 години) малко над една четвърт биха гласували „за“ на този въпрос.

 

През април и май „Галъп интернешънъл“ тества и потенциалните ефекти от задължително гласуване. Респондентите бяха поставени в хипотетична ситуация, в която са задължени да гласуват или пък са заплашени от конкретна глоба (50 лв). Най-общо казано, около 8 - 10% от всички запитани преминават от категорията „няма да гласувам“ към различни партии. Гласовете се разпределят между различни партии и няма видимо облагодетелствани или губещи партии. Минимални са случаите, в които заявили, че ще гласуват, заявяват противоположното в хипотетичната ситуация на задължителни избори.

И в двата тествани случая около 3 – 4% (на база всички запитани) продължават да казват, че няма да гласуват. А 6 – 7% (на база всички запитани) твърдят, че ще гласуват с невалидна бюлетина или ще задраскат всички.

 

Общо казано, близо 20% на база всички запитани пък преминават от категорията „няма да гласувам“ към колебаещи се – изправени пред необходимостта от задължителен вот. Съвсем ориентировъчно, това са около и над милион пълнолетни българи. Това са хора, за които е изключително трудно да се предвиди какво всъщност биха направили в ситуация на задължително гласуване. Част от тях вероятно все пак не биха гласували, а част от тях ще решават в последния момент. Всичко зависи от конкретната санкция.

Данните имат напълно хипотетична стойност. Само продължаващи изследвания и анализ могат да потвърдят или отхвърлят как ще се разпределят потенциалните гласове при задължително гласуване.