Момчиловци - от селския туризъм до китайското кисело мляко

Момчиловци, селото, което първо у нас се зае да посреща любопитните за родопския живот в своите къщи за гости, през годините отстъпи титлата „Столица на селския туризъм“ на други села в Родопа планина. И ако преди двайсетина години повечето от всички 300 къщи са давали стаи и цели етажи за отдих на туристи, сега с това се занимават не повече от десетина собственици, разказва пред в. „Кърджали инфо“ Албена Пеева от местния туристически информационен център.

Още преди 1989 г. домът на Никола Петров посреща туристи. Имаше едно постановление на Министерския съвет, което даваше такава възможност, разказва собственикът на една от къщите с най-дълъг стаж в селския туризъм тук. В края на 80-те „Балкантурист“ започва да организира в дома му автентично „посещение в родопско семейство“, а по онова време бай Никола е с дълъг стаж в посрещането на правителствени делегации из резиденциите в района. Днес той е сред мохиканите, които заедно със семейството си продължава да прави селски туризъм в Момчиловци, но признава, че вече интересът не е така голям, както в началото.

Навремето за хората тук имало чудесни възможности за поминък. В края на XIX век в селото е имало пет кооперации – горска, на картофопроизводителите, потребителна, кредитна, кооперация на рибарите – 80 местни мъже, които до 1913 г. ловели риба във водите на Бяло море в Гърция. Преди идването на демокрацията местните хора работели в курорта Пампорово и в дърводобива, хората били наети на работа и в оръжейния завод, във фабрика „Елица“. Занимавали се и със земеделие – произвеждали картофи, отглеждали крави, местните стада наброявали 1000 глави добитък.

После, след 1989 г., надежда за устойчиви приходи дал селският туризъм и селото било първото, което се заело да развива новия местен бизнес. С годините, притиснати от нуждата да вложат солидни инвестиции, за да отговорят на законовите изисквания за настаняване на туристи – например да изградят санитарен възел към всяка стая, много от хората се отказали да приемат гости.

Надежда за развитие на селото преди кризата дали чужденците, които накупили не една и две от местните къщи с идеята да ги реконструират в малки семейни хотели и къщи за гости. Някои успели за кратко да постигнат мечтите си, но никой не можал да върне вложените капитали. Сега много от тези домове са обявени за продажба. Само в един от местните сайтове за имоти има обявени за продан повече от 60 родопски къщи в селото. Мнозина обаче искат висока цена – например 400 000 евро за триетажна къща в Момчиловци.

Стана така, че бяхме първи в развитието на селския туризъм, но сега има голям отлив. Села, които се учеха от нас – Могилица, Арда, Смилян, отдавна ни изпревариха, благодарение на добрата реклама, разказва Албена Пеева. Мнозина от хората тук останаха в мисленето си в далечната 1990 г., всеки се оправя сам, не искат заедно да положат усилия и да правят селски туризъм, а чакат някой да дойде и да стане техен обединител, казва тя. И ако в миналото тук е имало 3000 постоянно живеещи, сега те са около 1270.