Охрана от НСО не се сваля по телефона

Президентът не взема и не трябва да взема решения, нито да бъде информиран в подробности за дейността на комисията, която се произнася кой политик или държавник да бъде охраняван от Националната служба за охрана. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев на годишната си пресконференция.

В отговор на журналистически въпрос президентът припомни, че още през 2012 г. Консултативният съвет за национална сигурност постигна съгласие по законодателната рамка за сектор „Сигурност“, включително за изработването на Закон за Националната служба за охрана. „НСО е длъжна да документира всяко решение и да работи по ясни правила, включително за дейността на комисията, която взема решенията за охрана на българските държавници“, посочи президентът и допълни, че след влизането в сила на Закона за НСО комисията е заседавала многократно.

„Комисията е длъжна да вземе отговорни и аргументирани решения. НСО обаче няма аналитично звено, каквито имат ДАНС и МВР. Затова има закон и правила, които трябва да се спазват. Отговорността за назначаването и отпадането на охраната - не по телефона и аргументирано и с ясни документи от страна на отговорните служби - е на началника на НСО“, поясни президентът. „Във всеки един момент, в който получа доказателства, че се е работило извън правилата и процедурите, ще бъда безкомпромисен“, категоричен беше президентът Росен Плевнелиев.

Пред медиите държавният глава припомни и принципните си позиции срещу олигархията в България. „Питам кой политик какво точно свърши срещу олигархията. Всички декларираме, че сме за социално отговорна и сме против олигархична икономика. Най-силната мярка срещу българската олигархия бе предприета от първото служебно правителство, което въведе правила за прозрачност и управление на публичните средства в банковите институции. Това, че се срути олигархичната банка на България, има първопричини и в отговорните действия на едно смело служебно правителство“, коментира президентът.

Росен Плевнелиев посочи категоричните си позиции по отношение на досиетата „КТБ“, както и реакцията си срещу опита за назначаване на Венета Марковска за член на Конституционния съд в края на 2012 година, а също така откритата си и принципна реакция по украинската криза и по кибератаките срещу българските институции през октомври 2015 година. „Това бяха задкулисни действия срещу законността. Понякога се чувствам сам в тези свои действия. След като български политици говорят толкова много за върховенство на закона, имат ли смелостта да посочат кой нарушава принципа на върховенство на закона. Кой друг взе отношение по кибератаките срещу българската държавност, след като всички, които присъстваха на КСНС, чуха доклада на ДАНС. Защо мълчат те и кой говори“, попита държавният глава. „В интерес на българското общество и на държавата ни е да бъдем честни и освен да говорим, добре е да действаме и съм спокоен с действията си като държавен глава по тази тема“, заяви още президентът Росен Плевнелиев.

По отношение на избора на началник на отбраната върховният главнокомандващ Въоръжените сили посочи, че решенията по назначенията на висшия команден състав се вземат винаги в режим на диалог. „Не се действа по спешност. Най-важна е професионалната основа и ценностните качества на началника на отбраната. Като държавен глава съм задал ясно посоката за интеграция и за повишаване на съвместимостта с партньорите. Същевременно, когато Министерството на отбраната и правителството вземат решения, очаквам принципни позиции и ангажименти дали началникът на отбраната ще работи в тази посока. Аз съм партньор в този процес“, каза президентът.