На 14 април преди години: Събранието в Оборище

На 14 април 1876 г. се открива Събранието в Оборище. То се провежда до 16 април. Свикано е по решение на Революционния комитет в Гюргево, за да се обсъди и уточни подготовката на въстанието. Няма единно мнение за това колко са били участниците в него, но всичко след него се случва заради предателя Ненко Терзийски-Балдьовеца от днешното село Росен. Той предава съзаклятниците не за 30, а за 200 сребърника. Докладва всичко на Али бей от Пазарджик – толкова подробно, че самите турци не са очаквали да получат повече информация за готвеното въстание.

Пловдивският мютесариф Азис паша го разпитва лично и веднага уведомява Цариград за ситуацията. Поради тази причина Априлското въстание избухва преждевременно.

Ето и фрагмент от „Записки по българските въстания“ по Захари Стоянов

Нека захванем най-напред от ония личности, които бяха най-главните виновници на това събрание. Освен много познатите вече на читателите апостоли Георги Бенковски и Панайот Волов, тук беше пристигнал преди два деня нещо и един от сливенските апостоли, Георги Икономов, който беше викан нарочно от Бенковски за войвода в Ново село (старо), както казах вече по-горе. После апостолите идеха депутатите на около шестдесет села на IV окръг. Аз ще дам на някои от тях имената, защото се лаская да вярвам, че историята ще да приеме ако не всичките, то поне една незначителна част от тях. Тия депутати, избрани и назначени по кьошетата и плевниците, аз ги обожавам сто пъти повече, отколкото днешните белоръкавични депутати, които, докато се изберат, продават ги, и майка и баща, и чест и съвест; които не народът избира, както тия обичат да казват, но техните пиени агитатори, безсъвестните лъжи и подкупвания. Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения - искам да кажа, прогонни и дневни пари - на които бяха: грозната бесилка и заптийският камчик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде.

Ето имената на народните представители в Оборище:

Панагюрище - Георги Нейчев (умрял в заточение), Искрю Мачев

Батак - Петър Горанов

Перущица - Д-р Васил Соколски (обесен)

Брацигово - Д-р Васил Петлешков (опечен на огъня)

Клисура - Никола Караджов (убит), Антон Стоянов

Копривщица - Найден П. Стоянов (умрял от бой) , Тодор Душанцалията (обесен)

Поибрине - Делчо Ливр, Влад Пашев

Петрич - Нено Лулчев Гугов

Мечка - Димитър Павлов (Гайдарджията)

Старо Ново село - Ненчо Искрев, Михо Мишков (обесен)

Синджирлий - Андон Стоилов

Пещера - Стоян И. Попов

Пловдив - Христо В. Търнев

Т. Пазарджик - Иван Соколов

Радилово - Георги Петров

Калугерово - Теофил Бойков (обесен)

Бошуля - Митар Стоянов, Пеню Митров

Ерелий - Иван П. Христов

Душанца - Теодор

Церово - Гено Ангелов Теллията (заклан)

Каратопрак - Петър Атанасов

Ръжево Конаре - Васил Пенюв

Елешница - Генчо Димчев

Паничери - Колю Генчов

Крастово - Стоян Литов

Демирджилери - Танчо Стоянов

Сопот - Ганчо П. Николов

Геренето - Атанас Георгиев

Чардаклий - Златан Узунов

Славовица - Георги Станчев

Карамусал - Стоян Пенчев

Горна махала - Митю Минков

Ветрен - Георги Цвятков

Буново - Митю Пранов

Попинци - Петър Тодоров

Балдьово - Ненко28

Кавакдере - Ангел Лулчев

Каразлий -Тодор Найденов, Пеню Борчев, К. Пенчев

Стрелча - Иван Ангелов, Сава П. Евстатев

Саръгьол - Иваи Нейков

Калаглари - Иван Петров

Карабунар - Атанас Георгев

Г. Конаре - Атанас П. Пенюв, Спас Попов

Дудин - Стойчо Дамянов

Думанлий - Георги Петков

Радиново

Строюво

Черпелий - Иван Атанасов Арабаджията, упълномощени от петте села.

Царацово

Мързян

Както виждате, числото на депутатите е достатъчно много по-голямо, отколкото съставът на различни европейски камари в малките държавици. Четвъртият апостол от Панагюрския окръг, Тодор Каблешков, който по право трябваше да присъствува в Оборище, не дойде. Прочете се едно негово писмо, в което той известяваше, че по причина на болест не ще може да присъствува.

Но не бяха само апостолите и поименуваните представители, които присъствуваха на Оборище. Тук имаше два пъти повече странни лица, разбира се, работници, но не и представители, които изпълняваха разни обязаности. Едни от тях бяха куриери както за главните пунктове в Панагюрския окръг, така и за другите окръзи; други - водачи, трети - стражари, четвърти - готвачи, пети - любопитни, повечето свещеници, така също работници и пр. Не зная доколко ще да бъде вярно, но според събраните ми отпосле сведения само в Оборище е имало около 300-350 души, без да се смятат отдалечените из гората караули.