Най-честите проблеми в магазините по Черноморието

Заблуждаващите нелоялни търговски практики при промоции и намаления, както и некоректното обозначаване на цените на предлаганите за продажба стоки са най-често срещаните проблеми в магазините по Черноморието. Това съобщи Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) при гостуването си предаването „Нашият ден” по БНР преди разгара на летния сезон. 

Освен за казуси, свързани с настаняването и посещението на различни заведения, туристите могат да търсят приемните на КЗП по морето и при нарушения в търговската мрежа. 

„Приемните могат да послужат на хората като един инструмент за информиране, консултиране и оттам – за предпазване от това да станат жертва на нелоялни практики на търговци. Те играят и много важна роля на комуникационна точка за обратна връзка, защото чрез тях всеки сигнал или консултация достига до нашите екипи и регионалните ни дирекции. Така и реакцията може да бъде по-бърза, и ние сме наясно с това, което се случва”, посочи Маргаритов.

Той коментира, че приемните са един от инструментите, благодарение на който през миналата година е регистриран спад с около 10% на констатираните нарушения в сферата на туризма. „Нашите проверки от началото на този сезон, с уговорката, че все още най-активната му част все още да не е настъпила, показват, че тази тенденция се задълбочава. При извършени до момента около 600 инспекции имаме около 30 нарушения, т.е. в около 5% от случаите. Паралелното осъществяване на функциите по превенция и контрол дава своя резултат. Той е ефект и от системна и дългогодишна работа”, добави председателят на КЗП.  

Маргаритов припомни, че през миналата година комисията е констатирала проблеми в организирането на пътувания на ученици. Те да се дължали на това, че мними туроператори са осъществявали нерегламентирана дейност, като са влизали във взаимоотношения с училища, в резултат на което се е стигало до нереализиране на екскурзии или до напрежение по време на провеждането им. „На път сме да решим този въпрос в координация с Министерството на образованието. Насреща сме, за да предоставяме на Регионалния инспекторат по образованието информация от своята база данни за всеки един туроператор за това какви са резултатите от неговата дейност и дали той е надежден за организиране на пътуване на ученическа група”, посочи той.  

Запазва се тенденцията най-големият дял постъпващи в комисията жалби да е за нелоялни практики на мобилни оператори. Маргаритов обясни, че това се дължи на обстоятелството, че всеки гражданин има по няколко договора с такива доставчици за различен тип услуги и допълни: „Получава се една концентрация на потребление в този сектор и това създава впечатлението, че тези търговци са „по-грешни” от останалите, без това да е така. Именно поради това смятам, че е полезно да направим серия от комуникационни кампании, които да са насочени, както към потребителите, така и към мобилните оператори, за да търсим най-близката пресечна точка и по пътя на разумния диалог да наблюдаваме една тенденция за все по-сериозно намаление на оплакванията в тази в сфера.”  

Председателят на КЗП каза също, че комисията полага усилия и за преодоляването на проблемите, които потребителите срещат с естествените монополисти, включително по отношение на арбитражите. „Методично работим за решаването на този въпрос от 2011 г. Произнесли сме се по общите условия на търговски дружества в най-различни сфери, включително електроразпределителни. Където е имало клауза, която предвижда само арбитраж, без възможност потребителят да отнесе спора към съда, категорично сме я обявявали за неравноправна и в 95% от случаите търговците я премахват. Възможно е да има заварени случаи, опити да се дерогира това, което се постигнало, потвърдено от съда. Но, за да решим този проблем, според мен, ние трябва да продължим да работим системно и константно и да го правим с инструментите, с които всяка от институциите разполага и които законът дава, за да може усилията, които полагаме, да бъдат със средна и дългосрочна перспектива. Това е един процес, който предполага не само контролно-репресивна функция, но и работа по синхронизиране на мисленето и на търговците, и на потребителите и на превръщането ни в общество, което си дава сметка за ценностите и за това как те са в основата на това да работим и да постигаме ефект от работата”, добави Маргаритов.