Радев: Никога не съм подкрепял СЕТА

Никога не съм приветствал и няма да приветствам СЕТА, никога не съм гласувал и няма да гласувам за СЕТА. Напротив, като президент на България и пазител на българската Конституция, ще сезирам Конституционния съд за СЕТА, защото СЕТА налага промени в Конституцията и Конституционният съд ще трябва да се произнесе дали те са законосъобразни.Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти в Брюксел.

Българите правят компромиси в името на европейската солидарност, заяви още българският държавен глава, като определи като такъв компромис приемането на СЕТА и охраната на външните граници.

Оттук нататък СЕТА е в ръцете на българския парламент, тъй като той трябва да я ратифицира. Най-важното - СЕТА е гласувана в Европейския парламент, добави той.

Държавният глава поясни по повод коментарите, че е приветствал търговското споразумение СЕТА, че това, което бе изразено снощи, е декларация. Тя не е гласувана заради неодобрението на Полша за назначаването на Доналд Туск като председател на Европейския съвет.

Румен Радев беше категоричен, че не води загубени вече битки и припомни, че въпросът за СЕТА на ниво ЕС е решен още с предоставянето на правомощия на българския парламент и на българското правителство, което на свое заседание е решило да подкрепи СЕТА и през октомври м.г. българският премиер е гласувал за СЕТА в Европейския съвет. Държавният глава посочи също така, че споразумението е гласувано и от Европейския парламент.

„Това, което споделих при свършения факт СЕТА пред всички европейски лидери и пред европейските институции е, че подкрепяйки вече взетото в миналото решение за СЕТА, България прави компромиси. За силни и устойчиви икономики СЕТА е огромно предимство, а за слаби и крехки икономики е заплаха. И тук българският народ и българската държава правят жертви в името на солидарността и принципите на ЕС“, подчерта още Румен Радев.

По отношение на дискусията за приемането на Римската декларация, Румен Радев посочи, че е била изразена позиция на „старите“ държави членки на ЕС, които са призовали тяхната скорост на развитие да не се забавя, а от страна на „новите“ – да не бъдат изоставени и лишени от подкрепа в периферията. „И едната и другата страна имат основания, но ние се стремим да постигнем общо решение, именно на основата на европейските ценности – солидарността и единството“, заяви президентът. Той добави, че ако целта на планираната декларация е да се превърне в стратегически документ, трябва да има яснота и точност и да не се допуска противоречие в термините и дефинициите. „Няма как едно тяло да се движи на две скорости, от законите на физиката е ясно, че това са две тела“, добави Румен Радев.

По време на дискусията държавният глава е внесъл текст, който е обсъдил с председателя на Европейския съвет и с председателя на Европейската комисия, за премахването на всички текстове, които противоречат на принципите на единство и солидарност в ЕС. „Трябва да бъдем солидарни и да подкрепяме единството на съюза и като ценностна ориентация, и като реални действия, не само с думи. Единството означава компромиси и мисля, че България прави страшно много“, посочи президентът. „Българският потребител също прави компромиси. Както видяхте по отношение на храните с различен стандарт, да не кажа и на по-високи цени“, добави държавният глава.

Президентът отново подчерта, че ще настоява Кохезионната политика да бъде част от стратегическите документи на Европейския съюз и след 2020 г., за да може оттук-нататък тя да бъде част и от финансовата рамка на съюза.

Държавният глава припомни също така, че България е надежден пазител на външните граници на ЕС и прави всичко по силите си за тяхното опазване. „Заделяме големи средства като процент от нашия БВП, за да опазим тези граници, правим го в името на солидарността и това също трябва да бъде отчетено“, призова още Румен Радев.

В отговор на въпрос президентът беше категоричен, че със своята вътрешна политика и с действията си България трябва да се стреми да се утвърждава като достоен член на ЕС. „Получаваме много от ЕС и за последните десет години средствата от европейските фондове за страната ни формират 40% от общия размер на публичните инвестиции. Друг е въпросът как се изразходват тези инвестиции и вътре в България трябва да започне дебат за това“, призова държавният глава. Румен Радев подчерта също така, че до момента усвояването на европейските фондове не изпълнява своето предназначение за социална конвергенция и техният ефект върху жизнения стандарт на българите е само 0.8%.

„Трябва ни много по-гъвката политика по отношение на европейските фондове, която да бъде ориентирана към много повече вложения, освен в инфраструктура, която е важна, разбира се, но и в развитието на човешкия капитал, образованието, здравеопазването, за конкурентоспособността на малкия и средния бизнес и за развитие на икономиката“, заяви Румен Радев. Държавният глава призова за укрепване на върховенството на закона, за завършване на реформата в правосъдната ни система и за ефективна борба с корупцията при усвояването на средствата от европейските фондове. „Ако ние не направим това, няма кой да ни чака. Формално или не, водещите държави ще вървят на свои скорости“, посочи още президентът.

Радев обаче призна, че от България зависи да проведе реформи в съдебната система, за да бъде пълноценен член на ЕС:

Трябва категорична борба с корупцията, сериозни реформи и в правосъдната система, и в образование, и в здравеопазване, и в икономическата сфера. Ако ние това не го направим, няма кой да ни чака. Формално или неформално водещите държави ще вървят на своите скорости.

Окончателният текст на декларацията се очаква да се приеме на 25 март в Рим.