Нещастници стягат избори

Плахи, свити и нерешителни били съвременните ни управници, проплакват желаещите да си имаме богатир-супермен начело на държавата. Нямали ясна и категорична позиция по щекотливите въпроси на международното положение. Шикалкавели, измятали се, оправдавали се. Че откъде да се появят тези чутовни титани, смели и решителни, удрящи по масата и поставящи душманите ни на мястото им. Из народните недра ли? Традицията, утвърдена през последното столетие, не ни дава много примери за героизъм и мъжество, но пък за хитрост и въжеиграчество – колкото щеш. Следва ли обаче да ги корим твърде строго за това, в контекста на геополитическото ни положение тогава и сега.

Къде удари по масата Тодор Живков за 35 години?

Снишаваше се, докато отмине поредната буря. Интимничеше с Брежнев в онези черно-бели кадри на особена мъжка нежност и получавахме нефт срещу болгарский перец. И корнишони, че братушките не можеха да преглъщат самогона без мезе. Живков нито беше ръководителят, който първи щеше да ни вкара в комунизма, нито този, който пръв щеше да се опълчи на Москва, преди да разбере на преклонна възраст, че мачът свършва. А такива като него имаше предостатъчно.

Къде удари по масата цар Борис Трети преди това? Каква ясна позиция изрази и пред кого, освен пред звездоброеца си Лулчев? Разиграваше Хитлер, протакаше, отлагаше, печелеше време, с което не знаеше какво да прави. Накрая София бе срината, а страната харизана на Сталин.Но царят вече се бе новопредставлил и си спести неудобството. И той, подобно на бай Тошо по-късно, нямаше как да се прави на Александър Велики. Затова и оценката за тях двамата, управлявали общо 60 години страната през 20-ти век, за мнозина остава нееднозначна.

Докато се чудехме, ще се яви ли някой роден мераклия да стане медиатор

в съсипаните отношения между Турция и Холандия, взехме, че и ние се скарахме с комшиите. Заради пустите избори. Стартира традиционният изборен туризъм, а посланикът на съседите се включи открито в кампанията. Сега едва ли не очакваме от Радев да иде в Анкара, да изпее на Ердоган „Край Босфора шум се вдига“, да му прасне един чембер и онзи да изпадне в петвековна кома. Това напълно ще задоволи патриотичните ни пориви, но няма как да се случи. Президентът обяви, че намесата на Турция в изборите у нас е факт и тя е недопустима. Какво по-лесно от това, да прогониш посланик. Ще дойде друг, пе по-различен от изгонения. Ако пък скъсаш дипломатически отношения със съседна страна, значи си се провалил тотално като държавник.

От ВМРО реагираха на първите изборни автобуси,

като затапиха границата за няколко часа. Едва завърнал се от барикадите, евродепутатът Ангел Джамбазки влезе в лют спор с Веселин Марешки, който го нарече нещастник. Друго си е да си горд лидер на две партии и да продаваш най-евтиното гориво у нас, нали? Джамбазки обаче не е сам. България е на 129-то място в доклада по световно щастие за 2016 г. Всички сме нещастни и не е хубаво да се делим и в това отношение. Нещастието трябва да ни сплоти, вместо да ни разделя. Да поискаме касиране на тази класация. Не е възможно да сме толкова назад в нея. Та ние сме втори по смъртност, четвърти по футбол и шести по красота? как чак 129-ти?

А изборите чукат на вратата.

Не съдете тези, които заявяват, че няма да гласуват. Имат си предостатъчно доводи. Не съдете интелигенцията, че се отдръпна с отвращение от политиката. И тя си има доводите.Не съдете и тези, които са в листите. Разликата между нас и тях е единствено в това, че те желаят да се занимават с политика, а ние не. Там никой не отива насила. Не си губете времето с конспирации. За всичко, което се случва, си има напълно обективни причини и логично обяснение.

Двадесетина години слушаме обвинения, че ДПС само лъжело избирателите си и не направило нищо за мизерстващия си електорат в Родопите и Делиормана. Прави са да роптаят ощетените от тютюневите пояси. Но какво направиха „правоверните“ управляващи, примерно за Северозапада? Или за Странджанско? Обезлюдени региони с оскотели обитатели. Кого радват стадионите с осветление в села не без тротоари, а дори без хора. Ритай, народе, ненаритал се.

Навярно вече сте разбрали,

че основната причина за съществуването на повече от една партия не са идейните различия, а простата сметка, че не може всички да са на власт едновременно. Ако някой внезапно попадне в настоящата предизборна обстановка, ще си каже, че за пръв път правим избори. И има предостатъчно основания за това. Задължителното гласуване, мили Боже, изкара цели едни избори. В клипа на ЦИК, течащ по телевизиите, то не е отменено. Ако сте си мечтали да ви дерегистрират пасивно, сори. Хваща ви амнистия. Машинното гласуване би трябвало, поне според изборния кодекс, да е опция навсякъде, но се оказа, че напрактика е невъзможно. Дано поне никой не умре от задушаване, както бе напът да се случи при „заложническата криза“ в „Арена Армеец“, подмамен с 50 лева.

А ако ви остане свободно време, можете да си упражните въображението и логиката, кой излъга в поредния sms-скандал. Гарелов ли, че Герджиков е получил нареждане от Бойко, за да го махне. Бойко ли, че не е пращал такова нареждане. Или Герджиков хързулна Гарелов, че е изпълнил волята на Борисов.

Объркахте ли се вече? Пратете sms на някого с текст „обичам те“. Вие си знаете на кого. Ще се почувствате по-добре. Гарантирано.