Каритас България: Бежанците са нежелани и гонени

В България мигрантите не са добре дошли. Това е драматична ситуация за тези, които бягат от родините си в търсене на по - сигурно място. На мигрантите се гледа като на заплаха, макар че се отнася за много малко хора. Понякога, да приемеш семейство бегълци става причина за разделяне на едно цяло градче. Това коментира официалният вестник на Ватикана „Осерваторе Романо“.

Случи се, например, в Белене, където енорийският свещеник отец Паоло Кортези, италианец, пристигнал в България през 2010 г., поиска да приюти едно семейство сирийци: баща и майка с две деца.

Те са пристигнали в България през Гърция,

ползвали са се от правото на настаняване според плана на Европейската общност и всичките им документи са били редовни. Но много от местните жители, обясни свещеникът, не са ги искали в града си, защото са се страхували, че след тях ще пристигнат още хиляди и ще им станат „конкуренти” при търсенето на работа, което в този район е особено трудно. Последвали са протести на площада и накрая, кметът е отказал да регистрира семейството, което е било принудено да си потърси място в един по - голям град, където присъствието им ще остане незабелязано. А отец Паоло Кортези е получил смъртни заплахи.

„Хората не ги искат в техните градове”, обяснява Емануил Паташев, генерален секретар на Каритас България. Още от началото на конфликта в Косово, благотворителната организация е на първа линия в помощ за бегълците. Миналия февруари, в София беше открит нов център за помощ на мигрантите. „Подпомагаме ги във всичко, да получат документи, да си намерят дом, да научат български език, да си търсят работа. Българите - добавя генералният секретар на Каритас - страдат от неоснователен страх. Макар че имаме много доброволци, също и некатолици, които помагат на мигрантите, все пак,

никой от тях не желае да дава къщата си под наем на мигранти, дори в столицата София.

А в малките градове ситуацията в този смисъл е още по - лоша”. По негово мнение, „В България въпросът за мигрантите е в застой. На хартия, страната е поела задължение относно приемането и интеграцията на бегълците, но в действителност, властите не правят нищо, разглеждат документите и прехвърлят на неправителствените асоциации бегълците, като се надяват такива да идват все по - малко. За държавата - заключва Паташев - е много по - важно да построи стена на границата с Турция”.

И все пак, преди около 70 години, на 9 март 1943 г., българите са предотвратили депортирането на евреите в концентрационните лагери.

Но днес, ситуацията е напълно различна.

Разочаровани от настоящето, с голямо недоверие в бъдещето, българите не мислят, че могат да спасят дори самите себе си, обясняват социалните работници.

Проблемът с приема на мигранти на Балканите се наблюдава само в България, въпреки че е член на Европейската общност. Мигрантите преминават само транзит през Сърбия и Македония, има няколко хиляди души, блокирани на затворената граница на Унгария. София, обаче, е приела едва 13 хиляди. В страната има лагери за бегълци, но след като получат статус на международна защита, мигрантите трябва да се срещнат с трудностите, често с невъзможността, например, да си намерят дом.