Над 200 души на Мъжкото хоро в Калофер

Точно в 8 часа Мъжкото хоро в Калофер, водено от кмета Румен Стоянов, под звуците на три гайди и с най-малкия участник в хорото Иван Беклиев, влезе в студените води на река "Тунджа", предаде БГНЕС.

Над 200 души се хванаха на това традиционна Мъжко хоро във водите на Тунджа. Всички знаем за уникалното отбелязване на Богоявление в Калофер и Мъжкото хоро в ледените води на реката. Малцина обаче са присъствали на подготовката му. Преди да потеглят към Тунджа под звуците на гайди и тъпани десетки калоферци се събират и остават заедно до сутринта. Това е така от двеста години насам. В родния град на Христо Ботев традицията е жива - в душите и сърцата на всички калоферци.

"Тази нощ е незабравима...Събираме се и пеем Ботевите песни, които обичаме и никога няма да забравим...Тази традиция, която е стара над двеста години никога няма да предадем. Това е Калофер. Това е България. Това е голяма чест за всички нас". Това каза пред БГНЕС кметът на Калофер Румен Стоянов преди да поведе хорото от семейната си къща към реката.

"Първият ми спомен за Богоявление е от времето, когато бях 12 - 13-годишен. Тогава беше яка зима, както ние казваме, но за съжаление, хвърляха купа, а не кръст...Така беше по онова време. Когато я хвърлиха тя се плъзна по леда и никой не скочи да я лови. На стотина метра от това място хвърлиха кръст от царевица, но там всички изпонаскачаха", разказа още Стоянов за времето, когато е било истински героизъм да спазваш традициите на Калофер.

Според легендата Калофер е основан през 1533 година. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, "владеели" тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила Султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен "Алтън Калофер" - Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен.