3 стъпки към по-чист въздух в България

Напоследък сме на екологична вълна. От казусът с национален парк “Пирин” и потенциалния строеж на втори лифт в Банско, общественото внимание измести своя фокус към изключително сериозното замърсяване на въздуха по големите градове, най-вече в София.

Това се посочва в коментар на Георги Вулджев за „Експертен клуб за икономика и политика“.

Ако живеете в София и сте излизали през последните няколко дни, можете да потвърдите. Почти не се диша. Станциите, които измерват нивата на замърсяване показват, че то е десетки пъти над допустимата норма. На какво се дължи това и как можем да решим този проблем?

Най-големият замърсител на въздуха в България всъщност са домакинствата, които се отопляват на твърдо гориво като дърва и въглища като чак на второ място се нареждат колите, конкретно тези, които се движат на дизел (вижте и тази статия). Именно затова и проблемите с качеството на въздуха са най-сериозни през отоплителния сезон. Ниското качество на въздуха в момента опира до огромното наличие на фини прахови частици в него. Именно това са частиците (не въглерода), които правят въздуха изключително мръсен, труден за дишане, водят до формирането на смог и директно застрашават човешкото здраве.

Знаехте ли обаче, че държавата субсидира употребата на именно тези горива, които замърсяват най-много? Не? Е сега вече знаете – държавата на практика субсидира замърсяването на въздуха в страната като отпуска помощи за отопление на твърдо гориво. Именно затова, първата стъпка към по-чист въздух трябва да е:

1. Всички помощи за отопление на твърдо гориво трябва да бъдат премахнати

За съжаление през годините тенденцията е твърдите горива да се използват все по-често като източник на отопление в страната и това се отнася и за столицата. Това се дължи на комбинация от фактори – некадърното управление на Топлофикация прави парното твърде скъпо докато електроенергията също остава по-скъпа поради липсата на ясна политика в сектора и движение към либерализация на пазара. Междувременно, незаконната сеч, която снабдява домакинствата с много по-евтини дърва за отопление не се преследва адекватно от властите и бива игнорирана от “зелени” и “екологични” организации.

Но може би най-големият фактор, който допринася за широката употреба на твърдо гориво е наличието на държавни помощи за неговата употреба. Държавата предоставя помощи за отопление на “социално слаби” хора, които са декларирали, че не могат да си позволят да си набавят отопление през зимата чрез собствени доходи. Една голяма част от тези помощи са за твърдо гориво – дърва и въглища. Не е случайно, че най-голямото замърсяване на въздуха (особено в София), се случва именно по време на отоплителния сезон. Именно масовото отопляване на твърди горива е най-големият и опасен замърсител на въздуха в страната.

Дори кмета на София Йорданка Фандъкова още миналата година призна, че зимното замърсяване на въздуха в София се дължи на масовото отопляване на твърдо гориво в периферните райони на столицата. Разбира се, въпреки че властите са наясно с този проблем, все още не са направили нищо по въпроса. Самата столична община всъщност не може да направи много, защото отпускането на помощи за отопляване на твърдо гориво е държавна социална политика, извън нейните правомощия.

При всички положения, отпускането на тези помощи трябва да бъде преустановено, ако искаме да имаме чист въздух. Абсурдно е държавата да субсидира потреблението на най-мръсния и освен това така или иначе най-евтиния източник на енергия, и да очакваме да имаме чист въздух в страната.

2. Опасното замърсяване на въздуха не трябва да остава безнаказано

Елиминирането на държавното субсидиране на замърсяването на въздуха е важна първа стъпка, но сама по себе си едва ли ще е достатъчна, за да елиминира сериозното замърсяване напълно. Затова, втората ключова стъпка е държавата, или МОСВ конкретно, по някакъв начин да санкционира замърсителите. Все пак, замърсяването на въздуха до опасни нива е нещо, което застрашава здравето на всички граждани.

Разбира се, санкциите не трябва да са твърде рестриктивни – замърсяването никога няма как да бъде елиминирано на 100%. Важното е просто да се елиминира това замърсяване, което застрашава човешкото здраве и живот. Затова, отвъд едно определено ниво на замърсяване всеки, който замърсява допълнително трябва да бъде санкциониран по някакъв начин. Това не означава задължително директна глоба. Важното е просто да се създадат стимули ДА НЕ се замърсява въздуха.

Има най-различни опции за въвеждане на подобни стимули. Директното глобяване на замърсителите, разбира се, е най-очевидният, друга, индиректна опция е създаването на данъчни стимули за употреба на по-малко твърди горива. Във всеки случай, държавните институции видимо разполагат с информация за това как се отоплява всяко едно домакинство в даден регион, разполагат и с информация на какво гориво вървят всички автомобили регистрирани в страната. На базата на тези данни е възможно по един или друг начин да бъдат санкционирани тези граждани, които замърсяват най-много, т.е. които използват енергийни източници, които емитират най-много фини прахови частици.

Каквито и да се мерките в тази посока, най-важното е да се следва принципа “замърсителят плаща” (“polluter pays” на английски), тоест, този, който замърсява околната среда, трябва да е този, който плаща за разчистването или предпазването от това замърсяване. Това е принципът, който се следва от всички страни в ЕС и дори е залегнал в основния договор за функционирането на съюза.

3. Елиминиране на данъчните привилегии за дизеловото гориво

В началото на статията споменах, че най-належащият проблем по отношение на замърсяването на въздуха е отоплението на твърдо гориво, но на второ място се нареждат автомобилите, конкретно тези, които се движат на дизел. Тази стъпка е на последно място, защото проблемът с подмяната на автопарка и навлизането на все повече дизелови коли е нещо, което 1) не е толкова сериозен проблем колкото отоплението на твърдо гориво и 2) не само е извън контрола на общинските власти, но и на държавните. Привлекателността на дизеловите автомобили за българските потребители се дължи на по-ниската цена на горивото. А цената на дизела е по-ниска защото…се облага с по-малък акциз.

Това обаче не зависи от българските власти или поне не изцяло. Акцизната политика до голяма степен се регулира от институциите на Европейския съюз и именно те са тези, които през 90-те предприемат регулаторни мерки, които фаворизират дизела за сметка на горива, които според Европейската комисия имат по-високи емисии на парникови газове, като бензина, и по този начин допринасят повече за “глобалното затопляне”. Една от тези мерки е налагането на по-високи акцизи на бензина, в сравнение с дизела. Това води до бум в популярността на дизеловите автомобили и в последствие до масовото им навлизане и в страни като България.

Проблемът е, че в стремежа си да борят глобалното затопляне, подобни мерки водят до по-сериозно замърсяване на въздуха. В този контекст би било добре ако българското правителство може да се възползва от Европредседателството и по някакъв начин да излобира за промяна в настоящата евро-политика в това отношение. ЕС вече не гледа с толкова добро око на дизелите, но по-благосклонния данъчен режим за дизела си остава. Най-добрата опция за изравняване на игралното поле е акцизът върху бензина да бъде съкратен до нивото на този на дизела или под него – така хем потребителите печелят от по-ниските цени на горивата, хем ще се намали употребата на дизел.