Москов: Един съдия може да гледа на болницата като на магазин за гащи

Съдът обяви за нищожни лимитите на болниците за 2015 г. Бившият здравен министър Петър Москов обясни пред БНТ, че общата философия на развитието на една система се определя от това, че тя трябва да бъде приведена в състояние на ефективност спрямо финансовите параметри, които ние като общество можем да ѝ осигурим. Затова за мен не продължава да съществува понятие надлимитна дейност, защото това означава надбюджетна дейност, т.е. надзаконова дейност, уточни Москов.

"Относно поредното решение на съда, за тези решения той има или може да се позове на това, или може да има алиби във връзка с това, че болниците в България се управляват по търговския закон. Тоест един съдия има всичкото основание на света да гледа на една болница както на един магазин за гащи. И доколкото ние сме съгласни, че в този магазин държавни регулации и лимитации не може да има, то съдилищата със същата една такава замаска превеждат този текст от търговския закон и върху болниците. Това, което трябваше да се направи през последната една година беше пленума на ВАС, заедно с ръководството не само на министерството, а и на държавата да получат яснота за това. А вече трябва да е готов нашия доклад, който бях поръчал на външен консултант в началото на годината, не знам къде се губи, какъвто доклад са изпратили до ЕК практически всяка една от другите държави... и те казват, че това не е предприятие, което да бъде разглеждано като нещо с цел печалба и да не подлежи на държавна регулация или на държавно финансиране. Това е причината за тези решения на съда", коментира Москов.

Държавата не трябва да плаща дълговете на общинските болници. Това каза пък пред bTV бившият здравен министър д-р Таня Андреева, която в момента работи в общинска болница в София.

Факт е, че те са натрупани и има някаква причина. Това, че те ще ги изплатят, не означава, че проблемът ще бъде излекуван и те след 2-3 години няма да стигнат до същото състояние, заяви тя.

По думите на Андреева е необходимо да се види по области какви лечебни заведения трябва да има.

Тя допълни, че общинските болници са най-уязвимите лечебни заведения. „Всеки пациент, който има нужда от лечение, първо отива в общинското лечебно заведение. Много хора социално не могат да си позволят да отидат в по-големи лечебни заведения или в частни болници”, посочи Андреева. Тя изтъкна, че общинските лечебни заведения имат проблем с кадрите.

В разговора тя коментира и Истанбулската конвенция и дебатите за третия пол.

„Ако трябва да отнесем въпроса към биологията, има два пола – мъжки и женски, които са детерминирани от половите хромозоми. Истина е, че понякога се раждат дечица, които имат някакви аномалии, свързани или половите хромозоми, или с други гени, но това не е норма. Това в медицината се разглежда като патология и тези хора обикновено след това се лекуват”, посочи Таня Андреева.

„Конвенцията повдигна един много важен въпрос – не може така тихичко и тайничко да се обсъждат документи, които касаят всички нас”, допълни тя.

„Тази конвенция показа, че нашето общество е консервативно в хубавия смисъл на думата, държи на семейството, на изградените социални модели на това коя е мама, кой е татко, как се случват нещата в семейството”, отбеляза Андреева.

„Не мога да приема, че едно дете се ражда безполово, както се опитват да ни внушат, и в един момент то ще избере какво да бъде. Така или иначе много хора избират какви да бъдат и как да живеят. Във времето сме станали все по-толерантни и приемаме това. Аз също познавам хора, които се чувстват различни, и уважавам този техен избор, но не искам той да бъде натрапван, без децата или родителите на тези деца да имат желание за това”, допълни бившият здравен министър.