Това послание е поставено като ангажимент в акт*, официално публикуван на сайта на Съвета на ЕС с параф „Публично“ през юни 2010 г.
Изложението в приложението гласи: „инструментариум за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от общността на гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални лица“ (ЛГБТ). То е представено от работна група „Права на човека“ и адресирано до Комитета по политика и сигурност на 8 юни 2010-а година - година преди официалното подписване на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, както и Обяснителния доклад към нея.
Въпросният инструментариум подканва официално Комитетът да вземе под внимание изготвения текст за защита правата на ЛГБТ общността.
Приложението в глава I „Въведение и цел“ осигурява на служителите в централите на ЕС, столиците на държавите-членки на ЕС, делегациите, представителствата и посолствата на ЕС оперативен набор от инструменти, които да бъдат използвани в контактите с трети държави, както и с международни и граждански организации, с оглед в рамките на външната дейност да се насърчават и защитават човешките права на ЛГБТ.
В насоките се използват отново основните рамки на правата на човека както съгласно Договора на ЕС, така и съгласно вече работещите Конвенции и Директиви. На стр. 4 следва пълното изброяване и дефиниции на ЛГБТ.
Аз, като евродепутат и заместник-председател на ВМРО, за пореден път категорично заявявам, че заедно с колегите от Обединени патриоти сме против насилието под каквато и да е форма, но и напълно подкрепяме правото на всяка държава, на всяка нация, на всяко общество да избере своя собствен правен инструментариум, за да се пребори с дискриминацията и нарушаването на човешките права. Категорично заявявам, че сме против криминализирането на сексуалната ориентация, но и сме против изкуственото насаждане на термини като „социален пол“, „джендър“ и неясното и търпящо многопластови интерпретации „разбиване на стереотипите“.
Напълно несъгласен съм с прокарването чрез Троянския кон „превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ на официализирането на несъвместими с морала и нравите „роли в обществото“. Не съм съгласен с пълното юридическо приемане на всички лица от собствената ни или от трети страни, които се самоопределят като част от ЛГБТ обществото и имат претенции да черпят права по силата на Истанбулската конвенция без никакво работещо доказателство за това.
Вече има правен прецедент в Италия, която е осъдена след непризнаване на исканата различна от рождената полова идентичност по делото „Урланди и другите срещу Италия“ от 2012 г. Казусът е следният: след направен психиатричен тест, държавата отхвърля искането на лицата да приеме различната им сексуална ориентация, но е осъдена за това.
По него има решение от съда по правата на човека в Страсбург от 14.12.2017 г. Следва друг правен прецедент с адрес Унгария, на който цитираният вече съд казва категорично, че такъв тип експертизи не са състоятелни и нарушават допълнително правата на ищеца. Всичко това идва в подкрепа на нашите притеснения.
Като евродепутат и заместник-председател на ВМРО питам и още нещо: какво ще стане с пенсионната ни система, ако всяко лице, което с пол „мъж“ в предпенсионна възраст реши, че е жена и предяви своите претенции, за да се пенсионира като такава с няколко години по-рано?
И още нещо – държавата ни има нормативна уредба, свързана с финансовите ангажименти към бежанците със „статут“. Колко такива можем да си позволим да приемам по силата на тази Конвенция и Обяснителния доклад към нея?
Защо за българските пенсионери няма пари? Защо за българските млади семейства няма пари, а за хора със съмнителна мотивация за самоопределяне на пола и твърдения за тормоз на тази база има?
Продължавам с цитатите от Инструментариума за ЛГБТ на Съвета на ЕС от 2010 г., за да изградя пълнотата на неприемливостта на налаганите норми.
III. Приоритетни области на действие:
3. Подкрепа и закрила на защитниците на правата на човека:
Всички държави следва да се отнасят с респект към защитниците на правата на човека (…), при все това защитниците, които работят за насърчаването и защитата на човешките права на ЛГБТ. Приоритетите следват в цитирания вече документ. „…да се отдава приоритет на работата в държави, в които отношението към защитниците на правата на човека като цяло и в частност към защитниците на човешките права на ЛГБТИ, е незадоволително, по-специално там, където законодателните промени и налагането на наказателни санкции имат отрицателно въздействие върху работата на защитниците на правата на човека в ЛГБТИ“.
Този инструментариум въвежда мониторинг за правата на ЛГБТИ; периодични доклади – анализи; да се правят нарочни справки; да предлагат законодателни промени; да се „повдига въпросът, свързан с положението с човешките права на ЛГБТ, като част от политически диалози или специализирани диалози с държави партньори и регионални организации“; „да насърчават държавите партньори да инициират законодателни промени, за да гарантират равенството пред закона за ЛГБТИ“.
Ето тук идва въпросът какво се разбира под насърчаване и какви ангажименти е поела държавата, въпреки религиозния и обществен отказ да приеме Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, бързо и на всяка цена.
А ето и другата страна. В същия този инструментариум на Съвета на ЕС съществуват и такива текстове - да се правят послания за политическа подкрепа, когато това се счита за полезно; „по целесъобразност да способстват за видимостта на местните организации за насърчаване на човешките права на ЛГБТ, напр. като бъдат домакини на дебати и семинари по свързани с темата въпроси и като включват аспект от ЛГБТ (…), като одобряват културни мероприятия, конференции или социални проекти“.
В документа има и международни механизми, които включват работа с правителствата, но и с неправителствените организации; насърчаване на докладите на ЛГБТ организациите до ООН и съпътстващите организации, които в крайна сметка да регламентират промени в законодателствата на отделните държави в тази насока.
И стигаме до ключовия текст: стр. 13, абзац предпоследен, от който започнахме: „когато Съветът на Европа разработва мерки за защита на правата на човека, като проекта на Конвенцията относно насилието срещу жени, да включва упражняването на човешките права на ЛГБТ“.*
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 юрист
13:44 01.02.2018
2 юрист
13:46 01.02.2018
3 юрист
Рибата е в морето, а някои вече са решили да приготвят тигана- т.е. да папкат от държавният бюджет...Този материал потвърждава становището ми, че се готви прогласяването на джендър идеологията за ДЪРЖАВНА ИДЕОЛОГИЯ В Р. БЪЛГАРИЯ- нещо , изрично ЗАБРАНЕНО от чл.11 ал.2 от КРБ.
13:47 01.02.2018
4 Юпи
14:47 01.02.2018
5 Хасан
14:49 01.02.2018
6 не на ИК
15:42 01.02.2018
7 отговор
Коментиран от #8, #9, #11
19:11 01.02.2018
8 джендър
До коментар #7 от "отговор":
Ако, твой цитат " Всички хора имат право на живот и права" защо Конвенцията е САМО за защита на жените и децата.Мъжете не са ли хора? Или по подразбиране са насилници?
За сведение, по действащия Закон за защита от домашно насилие, ако жена нарече мъжа си "идиот", то това е насилие. Това ще го премахваме ли или остава?
Да оставим за секунда настрана джендър индентичностите, Конвенцията е изначало сбъркана. Има грешна конструкция.
Това, че някъде някой мъж бие жена, не прави автоматично всички мъже насилници. По същата логика, това, че някой убива някой, прави всички ни убийци.
Да си чул за Конвенция за защита от убийство? Защо няма такава?
Отделно това - аз не навирам на никого в очите, че съм хетеросексуална, защо 32 джендър индентичности си навират сексуалността си в в лицето ми? Нямат права ли? Някой да е вкаран в затвора в България, че е гей? Че е дискриминиран за това, че има различна сексуална ориентация?
ЗА КАКВО ИЗОБЩО Е ЦЯЛАТА КОНВЕНЦИЯ? За да се създаде GREVIO ли. За да се легитимират 32та социални пола?
20:01 01.02.2018
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Този коментар е премахнат от модератор.