Защо говорим отново за фашизъм? - I част

Столична община, университетски преподаватели, неправителствени организации и граждани обединяват усилия в противодействието на враждебното слово и антисемитизма.

Конференцията „София казва „не“ на словото на омразата и екстремизма“, на която fakti.bg е медиен партньор, ще се проведе на 15 февруари 2018 г. от 9:30 до 18:00 ч. в Аулата на Софийски университет „Св.Климент Охридски“. Събитието ще се състои две седмици след като вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Робърт Сингер връчи на премиера Бойко Борисов петиция с над 170 000 подписа, с която се настоява пред българската изпълнителна и местна власт да се спре демонстрацията на крайнодясното движение „Луковмарш“.

Целта на Международния форум е да демонстрира в началото на председателството на
България на Съвета на ЕС, че гражданското общество и местната власт в столицата са единни във волята си да противодействат на словото на омразата, ксенофобията, расизма и екстремизма.

Конференцията ще състои в три части: политическа, гражданска и академична. Освен кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, участие ще вземат и заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев, председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ Александър Оскар, председател на Комисията по дискриминация Ана Джумалиева, заместник-министърът на образованието Деница Сачева, както и изтъкнати интелектуалци, политици, преподаватели, журналисти, общностни лидери и кметове на
европейски градове. Всички те ще споделят своя опит и идеи в противодействието срещу словото на омразата и екстремизма.

Специален гост на форума е г-н Андреас Холщайн, кмет на германския град Алтена, който в края на 2017 г. бе нападнат в закусвалня поради своите позиции в подкрепа на търсещите убежище и бежанците.

За организацията и замисъла на форума разговаряхме с журналиста и основател на "Маргиналия" Юлиана Методиева и политолога проф. Антоний Тодоров:

Как се стигна дотук?

Ю. М.: Идеята тръгна от фейсбук, където на 13 февруари миналата година след поредното отразяване в от националните медии на факлоносците на т. нар. Луковмарш и вялото отразяване на антилуковия марш, който правим, което много ни огорчи и аз написах във фейсбук, че кметът Фандъкова трябва да намери начин как да приеме нашата остра позиция срещу Столична община. Ние предизвикваме общината на един сериозен разговор и да помогнем експертно с решения как да спрем Луков марш. Дискусията преля в една междуличностна комуникация, бяхме поканени да представим идеите си с хора като Ана Кръстева, Ивайло Дичев и др. Видяхме, че имаме ресурс да спрем марша, не само правно, за което винаги може да се спори, защото съществуват различни прочити на правото на сдружаване, на демонстрации. Развихме идеята си така, че София да стане домакин на тази инициатива „Не на крайнодесните движения“ и да поканим кметове от балканския регион, от ЕС, хора, които ще превърнат това и в последстваща акция срещу ултрадесните. Конкретна цел е спирането на Луковмарш и явната и скрита медийна подкрепа за него от 2003 г. насам.

Може ли да се говори все още за фашизъм в Европа?

А. Т.: Мен ме удивлява, че 2018 г. ние започваме отново да говорим за фашизъм и заплахата от фашизма. Преди около година и половина Умберто Еко публикува едно есе „14 точки как да разпознаем фашизма“. Той говори за нещо, което нарича „базов фашизъм“. Този човек ни дава опори да разпознаваме в днешната политическа и социална действителност феномени, движения, идеи, които, ако, казва той, просто ги оставите, дори само едно от тях, скоро около него ще набъбне базов фашизъм.

Въпреки, че думата се е изтъркала от употреба заради много злоупотреби с фашизъм, антифашизъм, феноменът продължава да съществува. Мен това ме учудва, толкова е голяма дистанцията от световните войни, края на двата режима – фашисткия в Италия и нацисткия – в Германия, защо започваме наново да виждаме една истинска заплаха за нашата демокрация – парламентарна и либерална. Заплаха за устоите, защото тези феномени, на пръв поглед изглеждащи за някои и аз за това ги упреквам, невинни – някак като игра. Много неща в историята започват като игра и свършват като световна трагедия. И ако не сме бдителни в появата им, рискуваме да ги оставим да се банализират до степен, в която много хора да си мислят „че какво толкова?“ до момента, в който това „какво толкова“ се превърне в една практика, от която всички ще се ужасяват.

Имаме в България пробойни в образованието, в това какво младежите, които се ангажират с този Луковмарш, знаят действително за историята. По мои наблюдения върху студентите, с които работя, преподаването на история масово в средните училища в България приключва с Балканските войни и Първата световна. Какво става след това в Европа, в България, в света след Втората световна война – общо взето времето не стига до там. Младите почти нямат спомен за важните факти на тази история. Оттам насетне, мисля, че мнозина от младите са склонни да идеализират едно предкомунистическо минало на България – 30-е години тъкмо защото не го познават. Създават си погрешни представи, разбира се, зад всичко това има и някой, който ги подтиква да го правят. Такива организирани ядра, особено, говорейки за Луковмарш, нищо не е безобидно.

Имаме сериозен проблем. Не защо още говорим за фашизъм, а защо започваме пак да говорим за фашизъм е всъщност въпросът, който трябва да ни стряска.

Кои са тези ядра?

А. Т.: Аз не съм следовател, да вляза в конспиративните теории на действителни организации, които го правят, но в по-общ план къде виждам точките, от които това блика:

1. Крайно националистическите организации и партии в България. Те в момента са в правителството. Тъкмо те създават впечатлението и прокарват идеята, че да си националист няма никакъв проблем, напротив – това е нещо много хубаво. И всички, които са били националисти са били герои и ние трябва да се отнасяме към тях като към национални герои, както към ген. Луков.

2. Ултраконсервативни среди, които напоследък са изключително активни, непрекъснато ни внушават едни стари, изконни консервативни ценности, които те често свързват с България отпреди 1944 г. - те трябва да ни водят и днес, да бъдат в основата, това са християнски ценности и морал и т.н. Те се отнасят неглижиращо към явления като Луков марш, смятат че са маргинални явления, от няма опасност, но те създават една интелектуална среда, която позволява банализирането на фашизма и на неговите съвременни проявления.

3. Отново ултраконсервативни, които идват обаче от някогашната комунистическа партия и които са запазили едно носталгично отношение към Русия, само че не към коя да е Русия, а към днешна ултраконсервативна и недемократична Русия. Оттам също идват идеи, които подхранват средата на неофашизма днес. Това се видя и при сегашния дебат за Истанбулската конвенция.

4. Източник на тези идеи могат да бъдат просто среди в обществото, които смятат, че основният проблем днес е продължаващата борба с комунизма. Връщането към една идея да се изучава комунизма, но само от гледна точка на политическите репресии, които са били провеждани. Прокарва се едно разбиране, че комунизмът несъмнено е бил по-лош от предкомунистическия период. А той пък се оказва един много добър пример за следване и оттам е много добре да видим нейните герои като ген. Луков.

Ю. М.: В национален ефир в едно предаване за ген. Луков се говореше твърде хвалебствено и никой от присъстващите не намери друга гледна точка към него. Еврейски организации се обърнаха към мен, представих тяхната теза в СЕМ, бях много озадачена, когато председателят Лозанов каза, че има плурализъм, „чули сте една гледна точка, може да кажете вашата в друго предаване“. И аз разбрах, че има една огромна пропаст от незнание, олицетворена от този ръководител на СЕМ. Аз отговорих, че за Холокост не можем да говорим плуралистично, там няма друго мнение.

До така степен либералното се е разпростряло в безкрайността на свободата на словото, че дори на хора, които се занимават пряко със свобода на медиите, не им прави впечатление, че за Холокост не може да има две мнение, може да има само едно -като за престъпление срещу човечеството. А ген. Луков собствено е ангажиран с профашистки и фашистки организации като Съюза на националните легиони и история на Луков, който подкрепя изселването на евреите, ограбването им.

Системно в либерални медии публикуват две еднообразни теми: „Героят Цар Борис III“ и „Героите легионери“. Ако гледате материалите, свързани с Луковмарш, ще видите, че там винаги стоят едни стари хора и от тях се явява емблема. Той е стар легионер, съдбата му е свързана с разпространението на фашизма. Днес той се радва на голямо внимание, публикува книги в прослава на легионерите, казва се Дянко Марков и никой не вижда проблем в това. Вестникът, който публикува системно прославящи текстове имат не по-малка отговорност от общия дефицит на образование.

Част II четете тук