Камерите на АПИ са незаконни

Неприкосновеността на личното пространство е основно гражданско право в демократичните държави. Въпреки това институциите нерядко ходят по ръба на неговото нарушаване.

Всички си мислим, че сребристите, четвъртити камери, които виждаме по възлови места, докато шофираме извън населените места, имат единствената цел да измерват трафика и не записват кои са преминаващите автомобили и тяхната скорост.

Оказва се, че това изобщо не е така. За това предупреждават от Демократична България.

Агенция „Пътна инфраструктура“ поддържа над 300 такива камери, които освен координатите, заснемат и запазват регистрационния ви номер, скоростта и часа на преминаване. Тези данни се пазят безсрочно и в момента АПИ знае с голяма точност къде и кога сте пътували в страната с личния си автомобил през последните пет години.

За това липсва каквото и да било правно основание – няма закон, който да позволява на АПИ да събира тези данни, нито да ги съхранява толкова време. Освен в разрез със здравия разум, това е и доста спорна практика съгласно новия общ регламент относно защитата на данните (GDPR).

Нещо повече, данните се съхраняват по начин, който не предоставя информация кой, кога и по каква причина е използвал данните, а при евентуален пробив в системата и изтичане на информация, данните биха могли да станат всеобщо достояние.

Какво би могъл да направи с тази информация престъпник, който знае, че всяка сряда около 9:00 сутринта пътувате от Плевен до Монтана и се връщате в петък? Или собственик на транспортна фирма, който получи всички данни за маршрутите на конкуренцията?

Предвид тези рискове, изготвихме законопроект, който в голяма степен да гарантира защитеността на личните данни, които АПИ събира за нас. Предвидените мерки включват:

- съхраняване на данните във вид, неизползваем за неоторизирани лица;

- ограничаване и регламентиране на достъпа до събираната информация;

- задължително писмено известяване на всеки гражданин, когато за негов автомобил е - извършено търсене в базата данни;

- изтриване на събраната информация не по-късно от 6 месеца след заснемането.

Законопроектът е изпратен на Народното събрание и на Агенция „Пътна инфраструктура“. Очакваме бърза реакция предвид влезлите в сила миналата седмица промени на европейското законодателство за защита на личните данни.