Синът на Бенчо Бенчев: Баща ми е в критично състояние

„Баща ми е настанен в интензивното отделение на частна болница в Бургас, откъдето излизам в този момент и ви моля да не се злоупотребява с тази информация.

Искам малко спокойствие – заради майка ми Мария, която също не се чувства добре.

От снощи се разкъсвам между нея и баща ми, който продължава да е в критично състояние – нервната му система не издържа на натоварването от миналия петък до вчера следобед. Срина се напълно след вечерните новини. Затова извикахме линейката“. Това заяви пред Флагман.бг синът на Бенчо Бенчев - Георги Бенчев в 10 часа, излизайки от частна болница в Бургас, където политикът е настанен при строга конфиденциалност от вчера вечерта, след като е получил остра сърдечна криза, кръвното му е скочило критично и е загубил говора си.

„Истината е, че той бе тръгнал миналия четвъртък на изследвания в истанбулската болница „Джон Хопкинс Хоспитал”, но винаги е бил много горд на тема „мъжко достойнство и кураж” и не даваше да се споменава за напредналия стадий на болестта му „Паркинсон”. Затова твърдеше, че е по бизнесдела – не искаше да гледат на него като на болен човек. В истанбулската болница работи най-добрия специалист по неврология в тази област, който го консултира и назначава лекарствата му. В мерцедеса, с който пътуваше, са и документите с насрочените дати за въпросните изследвания. Жалко е, че се получи толкова неприятна ситуация“, заяви Героги.

„Оскърблението в политически план за него е прекалено голямо. Току-що ми каза, че настоява контролните органи на държавата да ревизират бизнеса му, защото е спокоен – платил си е данъците и няма скрупули. Счетоводството му е изрядно“, сподели синът на Бенчев.

Георги Бенчев, който живее със съпругата си Стела и двете им деца във фамилната къща на баща си в жк „Меден рудник”, каза още, че самият той не се интересува от политика, а само от земеделски бизнес.

На излизане от болницата той уточни, че заминава за полето в карнобатско, където фамилията обработва собствени и арендувани около 30 хиляди декара, засети с пшеница, ечемик, царевица и рапица. По-голямата част от площите били ожънати, но организацията по съхранение и износа на зърното била по-сериозна, отколкото самата жътва.