За какво държавата ще харчи данъците ни?

За 16-а поредна година Институтът за пазарна икономика представи алтернативен бюджет. В него е направена една проста сметка - на база заложените от правителството разходи от хазната. Всички описани държавни харчове са разделени на броя на хората в България и се вижда как се харчат данъчните приходи, които всеки българин внася в бюджета.

Цифрите са категорични - необходими са сериозни реформи, за да излезем от състоянието на ниски доходи, макар и с ръст в последните три години и непрозрачно харчене на публични средства.

Сред реформите, които предлагат експертите, са намаляване на основни данъци и осигуровки, задълбочаване на финансовата децентрализация, повече избор и конкурентност в осигурителните системи, припомня Дир.бг.

"Предвид бурното икономическо развитие и недостига на квалифицирани кадри на пазара на труда, най-важната реформа е тази в образованието. Необходимо е в най-кратки срокове да се обвърже финансирането на образованието с постиганите резултати, да се създадат адекватни стимули за привличане на млади и амбициозни учители и реално да се въведе дуалното образование. В средносрочен план е необходима административна реформа, която да повиши качеството на публичните услуги, да подобри условията на труд в публичната администрация, включително заплащането, за сметка на намаляване на щатните бройки. В дългосрочен план е необходим дебат и дългосрочна визия за бъдещето на социалното и здравното осигуряване, след което последователно да се прилагат приетите мерки", пишат още от ИПИ.

Какво показват цифрите?

На база заложени разходи за 2019 година на държавата, всеки българин ще даде по 8846 лева, за да бъдат те гарантирани.

От тази сума 3309 лева са дълг, поет преди тази и миналата година, а 5537 лева - текущи разходи на държавата.

Най-много от сумата отиват за пенсии, социални помощи и обезщетения - 1841 лева. Това е обяснимо, при състоянието на осигурителната ни система и постоянните трансфери към нея от бюджета. Лошата новина е, че пенсионерите ще се увеличават и сумата ще расте в следващите години.

На второ място са разходите за транспорт, съобщения и селско стопанство - 834 лева. Повечето от парите са за субсидиране на социална дейност на транспорта, най-вече на БДЖ. Немалко са и парите за национални доплащания за субсидиите в земеделието.

Третото място е за здравеопазването - тук сумата е 663 лева. Според някои експерти, във финансирането на Националната здравна каса вече сме почти на нивото на най-развитите европейски държави, докато в качеството на услугите, които получаваме, нещата стоят доста по-зле.

Четвъртото по обем финансиране отива за отбрана и сигурност - 627 лева. Полицията и армията са двете институции, които усвояват парите. Но досега резултати не се виждат - армията така и не може да се сдобие с модерна военна техника по стандартите на НАТО във ВВС, а полицията "изяжда" над 90% от бюджета си за заплати, без да има чувство на сигурност в населението.

Петото място е за образованието след обявените нови, по-високи заплати на учителите - сумата е 541 лева. За първи път образованието е толкова високо в държавните харчове. Въпросът е дали не сме закъснели и дали само с по-високи заплати ще променим ситуацията в бранша.

Шести по разходи на държавата е администрацията - 348 лева. От години се говори за оптимизиране и съкращаване на чиновниците, но направеното в тази посока е незначително. Продължава да се увеличава броят на служителите, без да се подобрява ефективността на административните услуги.

Най-малко пари отделя държавата за култура и спорт - едва 93 лева от сметката. Към задължителните плащания са още лихвите по стари дългове - 102 лева, вноската ни в бюджета на ЕС - 160 лева, благоустройство и околна среда - 329 лева.