Новите министри се заклеха (обновена)

Депутатите гласуваха доверие на новите министри Десислава Атанасова и Делян Добрев, които положиха клетва в Народното събрание. Около два часа бяха нужни на народните избраници, за да обсъдят в отсъствието на премиера Борисов промените в кабинета след напускането на здравния министър Стефан Константинов и икономическия му колега Трайчо Трайков. Освободен бе и подалият оставка заместник-председател на ДАНС Иван Драшков.

Основните критики на опозицията бяха насочени към премиера Борисов, слабите секторни политики и отсъствието на цялостна визия за управление. „За нас е ясно, че честата смяна на министри е механизъм за пренасяне на отговорността, за да се съхрани властта и авторитетът на министър-председателя и управляващата партия“, обобщи ситуацията Лютви Местан от ДПС.

Иван Иванов от Синята коалиция бе по-красноречив с констатацията, че министерските смени са „грижливо скрити“ зад неспособността на Борисов да се справи с кризата и със защитата на корпоративни и монополистки интереси.

БСП и ДПС не подкрепиха новите министри, за което дадоха заявки вчера. Сините и „Атака“ не участваха в гласуването.

В същото време правителството провежда изнесено заседание в Кюстендил. Отсъствието на Борисов лидерът на „Атака“ Волен Сидеров определи като „поредната подигравка“ с парламента и неуспешно предложи отлагане на гласуването.

Опозицията попита кога Борисов ще понесе отговорност за слабостите на управлението и респективно – кога ще подаде своята оставка.

„Неведнъж Борисов е казвал и демонстрирал, че министрите са обикновени изпълнители на неговата воля. Дори беше казал една крилата фраза, че много лесно се управлява държавата, защото има телефон с копчета", заяви лидерът на БСП Сергей Станишев.

Атанасова сяда в стола на здравния министър, определейки се преди дни като „тежка артилерия“. Добрев наследява мястото на Трайчо Трайков като министър на икономиката, енергетиката и туризма.

„Промяната в здравеопазването не търпи резки промени. Не трябва да правим политика от здравеопазването, а политика на здравеопазването“, заяви преди избирането си Десислава Атанасова. Тя се обяви за „откровен дебат“ по здравната реформа въобще, а не просто за кадровите й измерения. Последва париране на критиките на опозицията с думите: „Вероятно ще има колеги от опозицията, които може и да си признаят, че носят своята отговорност за несъстоялата се реформа”. 

„Бързите персонални промени имат една-едничка цел – да покрият несъстоятелността на политиката, която води правителството в областта на здравеопазването“, обясни вота си против червеният депутат Михаил Миков.

От устата на новия министър Делян Добрев най-напред прозвуча признанието, че най-големият въпрос в сектора му е АЕЦ „Белене“. Той повтори, че нашата страна не желае проектът да е само българо – руски, а след това и възможността реакторът за „Белене“ да отиде в АЕЦ „Козлодуй“. Добрев изтъкна, че най-важна за него ще е икономиката и най-вече защитата на дребния и средния бизнес.

Новоизбраният член на кабинета заяви още, че тази година между 800 млн. и 1 млрд. лева ще се влеят в малкия и средния бизнес до края на годината  чрез оперативна програма „Конкурентоспособност".

Червеният депутат и бивш енергиен министър Петър Димитров защити Трайков, обръщайки се към мнозинството с думите: „Най-малкото, което трябва да направите, е да си сложите черни лентички“.

„Явно е, че Трайков каза цялата истина или голямата част от истината за „Белене". Не се огъна, когато председателят на НЕК подписа едно споразумение, което е било с висока политическа санкция някъде от ГЕРБ, той не се огъна докрай", заяви и Мартин Димитров от Синята коалиция.

По-късно, при приемането на поста, Атанасова отказа рецептата за „министерско дълголетие“, предоставена й от Стефан Констатинов. Той я посъветва „да не опитва големи реформи в здравеопазването, да не гледа в канчето на фармацевтичния бизнес, ако не пие от него, и на големите хора да казва „да”, допълва Дарик.

Още на следващото правителствено заседание новият здравен министър ще предложи отпадането на тавана при отпускането на средства за лечение на деца в чужбина. Сегашният лимит е в рамките на 180 000 лева за всяко болно дете. Тя посочи още, че ще направи личностни промени във ведомството, но за сега двамата заместник-министри оставали на постовете си.