Ще може ли властта да ни арестува тайно?

Парламентът одобри ограничаване правата на арестувани обвиняеми лица. Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бяха приети окончателно на второ четене. Това обаче предизвика лек отпор от БСП в лицето на бургаския депутат и адвокат Тодор Байчев, съобщи Флагман.

Според него в случая се транспонира европейска директива, но предложената норма представлява„правен терор и произвол”, чрез който ще се оказва натиск върху задържаните лица.

Проблемът е, че обвиняемите вече няма да могат да уведомяват конкретно избрано от тях лице, че са арестувани, ако прокурор излезе с постановление, забраняващо това.

Забраната ще е за 48 часа. Прокурорът ще трябва да се мотивира. Мярката ще важи, когато е „налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило наказателното производство”.

Постановлението на прокурора ще може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд. Съдът ще разглежда жалбата незабавно в закрито заседание и ще се произнася с определение, което ще е окончателно.

Тодор Байчев обаче обясни, че „БСП за България” не подкрепя мярката. Според него тя е грубо нарушение на член 56 на Конституцията, отреждащ правото на защита на гражданите.

Погазвала се и Конвенцията за правата на човека в частта, регламентираща правото на свобода и основните права при ареста на лицето.

От друга страна продължавала да действа нормата от НПК, според която защитник може да бъде освен адвокат, но и роднина.

Парадокс било и че прокурорът с постановление можел да ограничи МВР да уведомява лице от семейството. Адвокатът обаче можел да стори това, което правело новата норма безсмислена и неефективна.