Моделът КОЙ марширува и в армията

Само за изминалата 2018 г. с гръм и трясък по вина на МО бяха прекратени процедурите за вертолети Ми-17, необходими за гасене на пожари, за учебните хеликоптери Бел-206, за обслужване на катапултни седалки и за самолет Ан-30. А други бяха напълно излишни – за леки учебно тренировъчни самолети при наличието на вече 12 учебни самолета в Долна Митрополия.

Нека само погледнем един от мотивите за провалена процедура, тази на Ан-30 - „поради установени нарушения при откриването ѝ, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена“. Да се чуди човек, кой „специалист“ е открил процедурата, за да се стигне до нейното бързо закриване.

За съжаление сухият език, облечен в членове, параграфи и алинеи, по които се прекратяват процедурите с решения на Красимир Каракачанов, по никакъв начин не разкрива конкретните причини или виновници за това. Из коридорите на МО се говори, че има прекалено много некадърни служители по дирекциите, които не си разбират от работата (хора от обкръжението на ВМРО, които преди да дойдат тук нямат и грам военни знания) и естествено прекалено много „лобисти“ за дадени фирми.

Подобно на казуса КОЙ, закрачил масово из българско през 2013-2014 г., и тук отдавна е настанало времето да се постави твърдо въпроса: Кой стои зад подготовката на изброените процедури във ВВС и каква е тяхната мотивация? Естествено не трябва да подминаваме с лека ръка и проваления скъп конкурс за щурмови самолети Су-25, който веднъж бе разнищен от депутати в Народното събрание, та се наложи военният министър Красимир Каракачанов да намалява цената на търга, за да мине процедурата. Както и прескъпата сделка за изтребители МиГ-29, за която за 2 години се дадоха над 300 милиона лева! И то само на една фирма, посредник на РСК МиГ за България. Анализът на експерти показва, че причините за прекратяването на процедурите са комплексни и за всяка една има съмнения за злоупотреби.

Някои от обществените поръчки, например за вертолетите Ми-17, се провалят по съвсем елементарен начин – наличие на технически грешки в документацията при формулирането на критериите и изискванията. Тук възможностите са поне две: въпросните грешки са допуснати от незнание и липса на експертиза или пък са предварително заложени с намерението да бъде саботирана съответната процедура.

Други търгове се прекратяват след обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията, тъй като са предварително изфабрикувани за даден изпълнител и техническата спецификация е сведена до рекламна брошура на определен производител. И тук веднага идва въпросът. Кой от ВВС и МО има контакти със съответната приятелска компания. За един такъв скандален случай с конкурс за 4 броя витлови учебни самолети сигнализира Frognews точно преди година, на 15 февруари 2018, със заглавието „Автогол на Каракачанов или... на гол тумбак чифте нагласени самолетчета“. Оказа се, че на ВВС са абсолютно ненужни тези 4 леки самолетчета, защото те вече разполагат с 12 изправни учебни средства. На които пък летят малък брой курсанти и инструктори. КОЙ има нужда от тази корупционна схема? Този въпрос тревожи и Комисията за защита на конкуренцията, и депутатите. В парламента народният представител Петър Витанов постави критичен актуален въпрос към Красимир Каракачанов, като демонстрира с данни и факти защо подобни самолетчета не са изобщо необходими на ВВС и придобиването им би било скъпо и ненужно разхищение на средства. Аргументацията на жалбоподателя беше елегантно спестена от МО пред медиите и той бе вкаран под общия знаменател на обичайно заподозрените „сульо и пульо“, които по принцип провалят обществените поръчки. От нея обаче става кристално ясно, че техническата спецификация е била подготвена в полза на определен и един единствен самолет – чешкия Zlin. След негативния медиен и обществен отзвук Красимир Каракачанов се отказа от процедурата за леки самолетчета, но само... временно. Сега са в ход амбициозни планове за възобновяването й, като зад „лобирането“ от страна на ВВС и МО стои само на една фирма.

И накрая, има и още една, трета група процедури, които се провалят поради комбинация от горните фактори – липса на експертиза, некомпетентност на случайни хора най-вече от ВМРО в МО, предварително нагласяване, които естествено носят своите непоправими последствия на дадена процедура.

Констатира се, че всеки провален търг по същество е един скъпоструващ автогол изцяло в ущърб на Военновъздушнити сили. За МО няма какво да се говори – хора, назначени от Каракачанов по дирекциите, отговарящи за процедурите, без капка военен опит и без капка нужно образование (стига се до там, че те са с българска филология или пък археология и се чудят каква е разликата между самолет и вертолет!), да определят фаталния финал на всеки един търг. И както бившият министър на отбраната Бойко Ноев отбеляза наскоро: „формулирането на критериите и изискванията за новия боен самолет бе оставено на практика на малка група офицери от ВВС“, така и подготовката на обществените поръчки, изброени по-горе, се извършва от същата малка, но избрана група офицери от ВВС, която умело ги дирижира и тласка развитието на авиацията ни в предпочитаната от нея посока.

Защото както разходите за скъпоструващата авиационна техника се измерват в цена на час, така и подготовката на провалените процедури за поддръжката им, в която са впрегнати цели екипи от ВВС и служители на МО генерира съответните финансови разходи за труд, консумативи и пропуснати полети на час, които и в единия, и в другия случай естествено плащаме ние – данъкоплатците.

Въпросът е да не се окаже съвсем парадоксално, че разходите на час, натрупани от авиационното експериментаторство на тази малка група офицери от ВВС и на служители от МО са по-високи от разходите на час за поддръжката на един изтребител МиГ-29 или самолет Су-25, например?