Ето кога застрахователят има право да не плати

Отвореното писмо на семействата на жертвите при тежката катастрофа при Своге миналата година, адресирано до министър-председателя Бойко Борисов, омбудсмана Мая Манолова и председателят на КФН Бойко Атанасов, предизвика бурна обществена реакция. Това няма как да не е така след проявената „доблест“ от страна на ЗД „Бул Инс“ АД да изплати по 10 лв. на наследниците, посочвайки, че изпълнява само формално указанията на КФН.

Създадената ситуация буди много въпроси, на които екипът на адв. Стоян Чаталбашев се опита да намери отговор. Първо, защо се налага да бъдат давани указания от страна на контролиращ орган към застраховател, държащ 8.5 % от пазарния дял, да изпълни договорните си задължения по застраховка и второ – с кого се е подиграло дружеството – с пострадалите или органа, осъществяващ надзор над него?

Задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците и основанията за изплащане на застрахователната сума не се открояват нито с правна, нито с фактическа сложност. Те са нормативното определени и становището на застрахователя, че те не са налице буди истинско недоумение. Дори на наднационално ниво в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 181/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА превозът е намерил своята легална дифиниция: „договор за превоз означава договор за превозване, сключен между превозвач и пътник за предоставянето на един или повече редовни или случайни превози“, като в същият акт е посочено, че за всеки отделен случай максималната сума, предвидена от националното право за обезщетение в случай на смърт и телесна повреда или в случай на загуба или повреда на багаж, не може да бъде по-малка от 220 000 EUR на пътник, което според застрахователите се равнява на почти 10 лв.

В конкретния случай превозвачът е изпълнил задълженията си при осъществяване на превоз на пътници с начална и крайна точка на пътуването на територията на Република България е сключил задължителна застраховка "Злополука". Неизпълнението на всякакви други нормативни задължения – попълване на пътен лист, фактура или уведомяване на органи не е основание за отпадане на отговорността на застрахователя. В това отношение КЗ е категоричен:

Чл. 475. Застрахователят не дължи плащане, когато причинената на пътника смърт или трайна загуба на работоспособност е вследствие на:

1. война, размирици или действия, имащи военен характер, бунтове, граждански вълнения и други;

2. терористичен акт освен в случаите, когато покритието на риска е изрично договорено със застрахователя;

3. опит за извършване или извършване на престъпление от общ характер от пътника;

4. опит за самоубийство или самоубийство на пътника;

5. заболяване от каквото и да е естество на пътника, включително епилептични припадъци или припадъци от други заболявания, кръвоизливи, парализи, стомашно-чревни инфекции, хранителни отравяния и други, освен в случаите, когато вследствие на застрахователно събитие се породят болестни състояния и те причинят смърт или телесно увреждане;

6. преждевременно раждане или аборт на пътника, освен ако те са предизвикани от настъпилата злополука;

7. температурни влияния (простуда, измръзване, слънчев или топлинен удар), операции, облъчване, инжекции и други лечебни действия на пътника, доколкото те не са следствие от настъпила злополука;

8. алкохолни отравяния и пряко причинени от тях увреждания, употреба на наркотични вещества или техни аналози от пътника;

9. земетресение или атомни и ядрени експлозии, радиоактивни продукти и замърсявания от тях, радиационно (йонизиращо) лъчение.

Справка в правно-информационните системи посочи множество наложени санкции на лица, осъществяващи случаен или обществен превоз без необходимите документи, на които е наложено наказание за неспазване на административните изисквания, но това не е направило превоза по-малко обществен или случаен. Ето защо и твърденията, че е недостатъчно доказано, че това пътуване е с обществен характер или че е налице споделено пътуване поради липса на допълнителни документи могат да бъдат интерпретирани като подигравка както с пострадалите и правата им, така и с потребителите на застрахователни услуги като цяло.

Каква защита указва КФН на тези потребители също е спорно, след като се задоволява само с „формално“ изпълнение на указанията му от страна на лица, върху които осъществява контрол. В интерес на обществото е лицензите да не се издават само формално, макар това да може да обясни защо застрахователно дружество си позволява да заплати по 10 лв. на правоимащо лице, а не нормативно определения размер. Липсата съответна на реакция не шокира никого и вече се възприема за обичайна практика. След КЧТ „Олимпик“ никой няма да е изненадан и ЗД „Бул Инс“ да върви по тези стъпки. Никой освен КФН.