Арбитражният съд към Международната търговска камара, Париж отхвърли всички искове на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) срещу собственика на БТК "Вива Венчърс Холдинг" и "НЕФ Телеком България" за заплащане на неустойки от над 60 милиона лева, съобщи "Правен свят". Решението е от началото този месец и с него се приема, че собственикът на БТК е изпълнил (и дори преизпълнил) всички поети с приватизационния договор ангажименти за нивото на трудова заетост в дружеството.
Делото е заведено от предишното ръководство на Агенцията за следприватизационен контрол (преди сливането й с Агенцията за приватизация и образуването на АПСК) още през юни 2009 г. с искане за заплащане на неустойки първоначално за 23 млн. лева, като искът беше увеличен до 60 милиона на следващата година. Претенцията се основава на твърдения, че собственикът на БТК не е изпълнил задължения по приватизационния договор от 2004 г. за поддържане на определени нива на заетост в периода юни 2004 – юни 2006 г. в дружеството (по т. нар. Програма за трудова заетост). За обезпечаване на исковете си вече несъществуващата агенция наложи едностранно ипотеки върху над 800 имота на БТК (включително Телефонната палата в София), запорира и над 10 милиона акции, собственост на НЕФ Телеком в БТК, за които дружеството твърдеше, че допълнително затрудняват дейността дружеството и то в условията на финансова криза. (Това стана след промяна в закона, като през 2010 г. дори омбудсманът сезира Конституционния съд, заради ограниченията върху собствеността, стопанската дейност, невъзможността за защита и др., но КС отказа да се произнесе на процедурни основания - омбудсманът нямал право да го сезира с такива спорове.) Сега, след решението на международния арбитраж, ипотеките ще трябва да се вдигнат.Ответници по делото пред Международният арбитражен съд са австрийското дружество "Вива Венчърс Холдинг" (като бивш собственик на БТК), едно от европейските подразделения на "Адвент Интернешънъл" (като инвеститор-участник в приватизационната процедура) и българското дружество "НЕФ Телеком България" (сегашен собственик на БТК). Делото премина през различни етапи, на един от които съдът прецени, че няма основания искът да бъде насочен против първоначалния инвеститор и решението беше постановено само спрямо "Вива Венчърс" и "НЕФ Телеком".
Делото продължи три години, тъй като беше изключително сложно от правна и фактическа страна, доколкото се налага да се доказват факти и събития от преди 7-8 години и то в твърде голям мащаб – отчетните стойности по Програмата се изразяват в хиляди позиции на работници и служители.
В подробно решение от над 120 страници арбитражът разглежда детайлно всички аргументи на страните като прави заключение, че приватизационният договор е надлежно и законно сключен и че задълженията и ангажиментите на страните по него са обвързващи и следва да се изпълняват добросъвестно. Също така съставът намира, че задълженията на собственика на БТК да осигури договорените нива на заетост в дружеството са изпълнени изцяло (и дори преизпълнени в съответствие с постигнатото съгласие между страните в приватизационния договор). От решението на арбитража излиза, че бившата Агенция за следприватизационен контрол неправилно е проверявала приватизационните отчети и е потърсила проблем там, където той реално не е съществувал. Действително, подаването на иска през 2009 г. дойде малко изненадващо, тъй като БТК е едно от малкото големи дружества, където никога не е имало скандали с масови уволнения или синдикални протести.
Арбитражният състав с председател холандският професор Алберт ван ден Берг установява, че при изпълнението на Програмата за трудова заетост собственикът на БТК е действал добросъвестно в отношенията си с работниците и служителите на дружеството. Делото от името на българския ответник беше водено от кантората "Георгиев, Тодоров и Ко". Кантората на авторитетния юрист проф. Иван Тодоров, която е водеща в страната по предоставяне на защита по международни арбитражи, до момента е постигнала успех по всичките си такива дела.
В крайна сметка се установи по безспорен начин, че що се касае до отношението към човешките ресурси, в БТК не са били допускани нарушения. Също така се затвърди впечатлението, че закриването на Агенцията за следприватизационен контрол е било разумна стъпка и че не е необходимо да съществува отделен държавен орган, чиято единствена работа е да търси проблеми, а както се оказа в случая – и да ги създава, когато такива няма.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА