България и Македония пак не се разбраха за историята си

Без особен напредък завърши седмата подред среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, съобщава БГНЕС.

По думи на съпредседателя на комисията от българска страна проф. Ангел Димитров тя се е оказала "най-безплодната, но в никакъв случай не и най-спокойната среща".

Проф. Димитров определи разговорите като много интензивни и заредени с много емоция и се пошегува, че успехът вероятно се дължи на днешната дата - петък 13-ти.

Според него, за да се стигне до сегашната ситуация - резултати, близки до нулата, означавало, че двете страни имат дълбоки различия в интерпретациите на миналото и в начина за разрешаване на спорните въпроси, въпреки че от българска страна не искали това.

Проф. Димитров подчерта, че в договора е заложена идеята за общото минало на двата народа, както и за общото честване на историческите личности на това минало.

Той обясни, че при предишните срещи са били направени крачки напред, но от последната е била усетена липса на готовност за още такива след повече от година работа.

"За нас е много важно да продължим работата в духа не на компромисите, а на съгласието, което може да бъде постигнато на базата на разбиране на солидните аргументи. В тази комисия повечето от нас сме историци и за нас е важно, когато разсъждаваме за миналото да не го превръщаме в обект на конюнктурни интереси", посочи проф. Димитров.

Той изрази надежда, че на следващата среща, насрочена за средата на октомври, ще бъде постигнат напредък.

От своя страна съпредседателят на комисията от македонска страна проф. Драги Георгиев увери, че целта на македонската страна също е да се постигне компромис между аргументите на двете страни. Той се съгласи, че е имало емоции на срещата и допълни, че нямало как всеки път да се постига напредък. Според Георгиев е поставена добра основа за следващите срещи, на които отново ще бъдат разгледани спорните теми. Той заяви, че Гоце Делчев трябва да бъде честван заедно от двата народа и да се превърне в мост, който да насърчи още повече добросъседството между тях. За целта обаче мостовете трябва да имат здрави основи, поясни проф. Димитров.