Посланикът на Казахстан у нас: Търговският оборот с България се удвои за година

България и Казахстан задълбочават все повече своето приятелство и сътрудничество. Това отбеляза посланика на евразийската република у нас Темиртай Избастин в интервю. Той припомни, че лично президентът Токаев е потвърдил постоянния ангажимент на Казахстан за по-нататъшно прогресивно развитие на сътрудничеството с България. Избастин изтъкна и факта, че търговският оборот между двете държави е нараснал двойно, до 221 млн. долара, само в рамките на една година.

Здравейте г-н посланик! Как оценявате двустранните отношения между България и Казахстан?

Това е доста обемен въпрос, но ще се опитам да обобщя отговора си.

Казахстан и България са установили ползотворен политически диалог, насочен към задълбочаване на двустранните връзки в широк кръг от сътрудничество. Както знаете, през септември в рамките на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се проведе среща между президентите на нашите държави, по време на която лидерите обсъдиха настоящото състояние и перспективите за засилване на двустранното сътрудничество в политическата, търговската, икономическата, културната и хуманитарната сфера.

Президентът на Република Казахстан К.Токаев потвърди постоянния ангажимент на страната ни за по-нататъшно прогресивно развитие на сътрудничеството с България. Освен това с решение на президента на Казахстан дипломатическата мисия на Казахстан в България беше трансформирана в статут на посолството. Това още веднъж свидетелства за намеренията на казахстанската страна да задълбочи и засили двустранното сътрудничество.

Днес между нашите държави има 20 междудържавни, междуправителствени и междуведомствени споразумения, включително по належащи въпроси на икономическото, културното и хуманитарното сътрудничество. Например, има споразумения за сътрудничество за двойно данъчно облагане по отношение на данъците върху разходите и капитала, за взаимно насърчаване на инвестициите, икономическо сътрудничество, туризъм, култура, образование, селско стопанство.

Миналата година подписахме споразумение за сътрудничество в областта на спорта, през май 2019 г. беше подписано споразумение за трансфер на осъдени лица между нашите държави. Искам да отбележа, че през ноември 2014 г. Казахстан вече сключи споразумения с българската страна за взаимна правна помощ по наказателни дела и за екстрадиция. Така България се превърна в поредна европейска държава, с която Казахстан създаде цялата необходима международна правна рамка за сътрудничество в борбата с престъпността.

Що се отнася до търговските отношения, според статистиката на Казахстан, за първата половина на 2019 г. взаимният търговски оборот възлиза на 221 милиона долара, което е почти 50% повече в сравнение със същия период на миналата година.

Културното и хуманитарното измерение също е важно. И двете страни са насочени към развиване на потенциал в тази област. В България има 3 казахстански центъра и се планира да се отвори четвъртият, който ще носи името „Ал-Фараби”. Ние от своя страна също подкрепяме българските етнокултурни центрове в Казахстан. В Казахстан има български обществени сдружения, като „Злата” в град Нур-Султан, „Славяни” в Павлодарска област, „Вяра” в Актюбинска област, „Възраждане” в Атирауска област и други.

Като цяло отношенията на приятелство и сътрудничество между нашите държави постепенно се развиват на принципите на взаимно уважение и равенство. Тези принципи са в сила от 1992 г., когато беше подписан първият двустранен документ между нашите страни - Протоколът за установяване на дипломатически отношения.

Прави впечатление, че от началото на своята независимост Казахстан става все по-важен в международните отношения и е много активен в промотирането на своите национални интереси. Как оценявате работата в тази посока?

Да, така е. Ролята на Казахстан на световната сцена нараства. Искам да подчертая, че Казахстан, като активен участник в международния живот, утвърждаващ националните интереси, основава дейността си единствено върху основните принципи на Хартата на ООН, зачитайки всички субекти на международното право.

В международните отношения страната ни винаги се стреми към мирна политика. Подчертавам, че първоначално принципите за мир и консенсус, многовекторност и прагматизъм бяха фиксирани в Концепцията на външната политика на Казахстан.

Добър пример за това е работата на страната ни като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2017-2018 г. Казахстан е чувствителен към глобални и регионални проблеми и предлага решения, включително предоставяйки Казахстан като платформа за това. Така, от 2003 г. на всеки три години в столицата на Казахстан Нур Султан се провежда Конгресът на лидерите на световните и традиционните религии, през 2010 г. Казахстан успешно беше домакин на срещата на върха на ОССЕ, чийто резултат беше декларацията от Астана, а „процесът от Астана” напредна към решението на сирийския проблем. Това не е целият списък с международни инициативи.

По-специално бих искал да отбележа едно от основните скорошни международни събития, проведени в Нур-Султан - това е четвъртото съвещание на председателите на парламенти на страните от Евразия, по време на което Казахстан прие парламентарни делегации от 65 държави и 14 международни организации. Обозначавайки темата на срещата „Голяма Евразия: Диалог. Доверие. Партньорство“, Казахстан отново подчерта значението на доверителен диалог за изграждане на доверие и партньорство между всички държави.

Този междупарламентарен форум позволи на участниците в срещата да разработят обща визия и начини за осигуряване на стабилно развитие на цялото евразийско пространство.

Парламентаристите на страните от Европа и Азия приеха съвместно изявление, изразяващо намерението на страните от Евразия да развият конструктивно взаимодействие и сътрудничество в името на безопасно и устойчиво развитие в пространството на Евразия.

От международните отношения към вътрешната политика. На 9 юни в Казахстан се проведоха президентски избори, които Касъм-Жомарт Токаев спечели с повече от 70% от гласовете на избирателите. На 2 септември президентът излезе с годишно обръщение към народа на Казахстан. Кажете, кои бяха основните теми на обръщението на К. Токаев?

Всъщност за първи път президентът на Казахстан К. Токаев излезе с обръщение към народа на Казахстан, което е много важно за целия държавен апарат да изпълни заръките, изказани в съобщението.

„Конструктивният обществен диалог е основата на стабилността и процъфтяването на Казахстан“ е темата на обръщението. Президентът засегна най-важните аспекти на политическата трансформация, социално-икономическата политика, повдигна въпроси за сигурността, съдебната реформа и реформата в правоохранителната система, както и начините за развитие на бизнес сектора и други. Затова, според мен, всяка тема, изразена от президента, е важна за по-нататъшното развитие на страната и казахстанското общество.

Споменахте политическата трансформация на страната. Какво се разбира под това?

Както отбеляза президентът, изграждането на модерна ефективна държава ще се извършва последователно и обмислено, като се отчитат интересите на страната и хората. В този контекст, общата ни цел е „силен президент – влиятелен парламент – носещо отговорност правителство”. Задачата, поставена от президента, е да осигури постоянен диалог между държавата и обществото. За тази цел на 12 юли държавният глава за първи път създаде Националния съвет за обществено доверие, в който са включени 44 души от различни слоеве от населението и 3 омбудсмана - по правата на човека, правата на децата и защитата на правата на предприемачите. Основната цел на Националния съвет е да разработва предложения и препоръки по належащи въпроси на държавната политика въз основа на широка дискусия с представители на обществеността, политическите партии, гражданското общество. Този съвет започна работата си на 6 септември.

На населението се дава сериозна обратна връзка, поради което в структурата на президентската администрация е създаден специален отдел, който отговаря за качеството на разглеждане на жалбите на гражданите.

Както знаете, Казахстан е многонационална държава. 120 нации и националности живеят мирно у нас, включително благодарение на създадената Асамблея на народа на Казахстан и въплътените от нея идеи за мирно развитие. И в този контекст навременната реакция и качествено разглеждане на молбите на гражданите играят много ключова роля във вътрешната политика.

Освен това президентът обяви необходимостта от засилване на сътрудничеството между политическите партии и движения за добруване на страната и обществото. Както подчерта президентът, проблемите на обществото трябва да се решават в парламента, а не на улицата. Ролята на дейността на депутатите в това отношение е много актуална.

За пореден път президентът изрази своята позиция относно необходимостта от подобряване на законодателството за митингите. Правилата са прости: ако мирен митинг не нарушава закона и не нарушава спокойствието на гражданите, тогава трябва да се даде разрешение за провеждането му. В същото време всички противоконституционни действия и хулигански акции ще бъдат потиснати в рамките на закона. Гражданите трябва да разберат това. В този контекст президентът обяви разработването в близко бъдеще на концепция за развитие на гражданското общество до 2025 г.

По-рано отбелязахте развитието на социалната сфера, което г-н Токаев подчерта в своето обръщение. Какви са задачите за развитие на социалната политика в Казахстан?

Страната ще премине към нова социална модернизация. Специален акцент е поставен върху качеството на образованието. От 2020 г. правителството трябва да отдели до 20 милиарда тенге (92 милиона лева) за финансиране на програмата „С диплом на село“. Ще бъде разработена пътна карта за подпомагане на надарени деца от семейства с малки доходи и многодетни семейства.

Отделно президентът акцентира върху социалния статус на учители и преподаватели. Знаете, че училището е основата при формирането на децата и тяхното развитие в бъдеще. Затова президентът обърна внимание на важността на работата на учителите, чиято дейност пряко засяга формирането на интересите и характера на ученика. Заплатите на учителите ще бъдат удвоени.

Развитието на науката също се превърна в ключова тема на обръщението. На правителството е възложено повишаването на нивото на научните изследвания и практическото му приложение.

Президентът говори за приоритета на защитата на правата на детето и борбата с домашното насилие. По-специално той заръча да се разшири мрежата от малки и средни рехабилитационни центрове за деца. Правителството трябва да разработи мерки за подобряване на медицинската и социалната подкрепа на деца с церебрална парализа. В рамките на 3 години за тези цели ще бъдат отпуснати 58 милиарда тенге (267 милиона лева).

Здравната система ще получи допълнителни 2,3 трилиона тенге (10,6 милиарда лева) в рамките на 3 години. Качеството и достъпността на здравните услуги ще се подобрят. От 1 януари 2020 г. се въвежда система за задължително социално здравно осигуряване, според която всеки работодател ще трябва да внесе 2% от приходите на служителя в специално създадения фонд. Тези вноски ще бъдат използвани за финансиране на основни медицински услуги, които гражданите могат да получават безплатно във всяка медицинска организация, с която Фондът е сключил споразумение.

Същевременно държавата поддържа гарантирания обем на безплатната медицинска помощ и допълнително ще отпусне 2,8 трилиона тенге (13 милиарда лева) през следващите 3 години.

Според президента държавата ще продължи да развива система за социална подкрепа. От 2017 г. разпределените бюджетни средства за социално подпомагане вече са се увеличили повече от 17 пъти. Подчертава се, че целевата социална помощ трябва да мотивира хората да работят, да бъде прозрачна и справедлива.

Бяха дадени съответни заръки за разработване на гарантиран социален пакет за семейства с ниски доходи. Този пакет трябва да включва помощ за деца в предучилищна възраст, безплатна топла храна за всички ученици, осигуряване на училищни пособия и други аспекти.

Разбира се, президентът не подмина развитието на пенсионната система. Ще бъде проучен въпросът работещите граждани да могат преди пенсионирането си да използват целево част от пенсионните спестявания за закупуване на жилище или образование.

Обръщението е един вид насока за работата на целия държавен апарат. Какви са основните тези на К. Токаев при провеждането на реформи в съдебната и правоохранителната система? В крайна сметка, България също преминава този етап от своята вътрешна политика.

Всъщност това е един от документите на системата за държавно планиране.

Всъщност Казахстан и България до известна степен имат сходства по този въпрос. И двете страни имат за цел да гарантират правата и сигурността на гражданите чрез тези реформи, защото съдът е основният орган, защитаващ правата на гражданите и юридическите лица.

По-конкретно президентът на Република Казахстан К.Токаев отбеляза, че е необходимо сериозно да се подходи към въпроса за подобряване на качеството на съдебните решения. В тази връзка ще бъде извършен задълбочен анализ на съдебните решения и ще бъде осигурена единна съдебна практика.

Той обърна внимание и на принципа на състезателност в наказателното производство. В този контекст отсега нататък съдът ще има право да започне събирането на допълнителни доказателства, отговорността за събирането на които е на държавния орган, а не на гражданина или юридическо лице. Всякакви противоречия или неясноти в законодателството трябва да се тълкуват в полза на гражданите. Президентът подчерта, че презумпцията за невинност трябва да се спазва изцяло.

Президентът акцентира върху затягането на наказанията за сексуално насилие, педофилия, трафик на наркотици, трафик на хора, домашно насилие над жени и най-вече срещу деца.

Както каза президентът, образът на полицията като силово оръдие на държавата постепенно ще остава в миналото, тя ще се превърне в орган за оказване на услуги на гражданите.

До края на тази година Комитетът за административна полиция ще бъде реорганизиран. Ще бъдат създадени съвременни приемни на полицейските служби, на принципа на центровете за обслужване на населението. Като цяло, 173 милиарда тенге (797 милиона лева) ще бъдат отделени за реформа на полицейската служба за 3 години. Тази сума включва и увеличения на заплатите за служителите на гражданската защита.

Ами заръките на К. Токаев в борбата с корупцията в Казахстан?

Особено внимание се отделя на проблема с корупцията.

Държавният глава предложи системни мерки. Често правните норми и разпоредби имат пропуски или неточности, които могат да доведат до рискове от корупция. За тази цел президентът инициира възобновяването на антикорупционната експертиза на всички проекти на нормативни актове по време на тяхното разработване.

Според президента законодателството трябва да въведе разпоредби относно отговорността на първия ръководител на държавния орган за корупционни престъпления на подчинени.

Особена отговорност носят самите антикорупционни органи за незаконни методи на работа и провокативни действия.

Със сигурност Казахстан е изправен пред нови задачи и предизвикателства, включително в областта на икономиката. Какви мерки предложи К. Токаев в своето обръщение към народа на страната за по-нататъшен икономически растеж?

Икономиката на Казахстан показва стабилен растеж. Съществува обаче голям потенциал за увеличаване на ръста на брутния вътрешен продукт с повече от 5% годишно. За това президентът на Република Казахстан К.Токаев отново обърна внимание на необходимостта от прилагане на Стратегията 2050 и Плана на нацията.

Основната задача е укрепването на авторитета на Казахстан в Централна Азия като регионален лидер. Това се отнася и за квази-публичния сектор. Президентът отбеляза, че има редица държавни компании, които дублират функциите си, следователно е въведен мораториум върху създаването на нови квазидържавни дружества, а също така трябва да се намали броя на съществуващите такива организации.

Дълги години солидна основа за развитието на градовете и селата е правилното и ефективно функциониране на малкия и средния бизнес. Днес делът на малкия и средния бизнес в брутния вътрешен продукт на Казахстан е 28,3%. Този показател расте ежегодно. Президентът потвърди отново ангажимента на държавата да подкрепя бизнеса. За да осигури постоянна заетост на жителите, да намали безработицата и да формира данъчна основа, президентът инструктира да отдели 100 милиарда тенге (461 милиона лева) от Националния фонд.

Също така по разпореждане на президента от новата година ще бъде въведен мораториум на 3 години за всякакви проверки на такива компании. Това е деликатен въпрос, защото от една страна намаляваме тежестта върху бизнеса, от друга, липсата на контрол може да доведе до увеличаване на сивата икономика и укриване на данъци. В тази връзка беше предложено да се засилят инструментите за саморегулация и обществен контрол. Малките предприятия ще бъдат отговорни пред потребителите.

Много е актуална заръката на президента за разработването на специална програма за включване на майки от многодетни семейства в микро и малкия бизнес, включително у дома. В същото време държавният глава заръча през 2020 г. законодателно да определи правилата за освобождаване на микро и малките фирми от плащането на данък върху дохода за период от 3 години. Искам да отбележа, че през юни президентът на Република Казахстан К.Токаев разпореди на правителството еднократно да предприеме мерки за отписване на дългове на граждани на Казахстан, които имат необезпечени потребителски кредити в банки и микрофинансови организации. Това е още един елемент от практическото решение на финансовите проблеми на нуждаещите се граждани, включително многодетни майки и хора с увреждания.

Президентът недвусмислено изрази позиция срещу силови действия спрямо бизнеса - това трябва да се счита за престъпление срещу държавата.

Като цяло в рамките на новата „Пътна карта на бизнеса“ ще бъдат допълнително разпределени 250 милиарда тенге (1,15 милиарда лева) за подкрепа на малкия и средния бизнес. Тази програма е насочена към подобряване на финансовата подкрепа по отношение на намаляване на тежестта върху обеспечаването на кредита, чрез увеличаване на размера на кредита със задължително обезпечаване, с участието на микрофинансиращи организации, увеличаване на дела на заемите за оборотен капитал и повишаване на изискванията за ефективност на проекта.

Казахстан заема 9-то място в света по територия. Априори делът на поливните земи за земеделие може да бъде по-висок, отколкото в други държави. Какви мерки се предлагат в тази област?

Да, наистина президентът отбеляза, че земеделието е основният ресурс. До 2030 г. площта на поливните земи ще се увеличи до 3 милиона хектара, което от своя страна ще доведе до ръста на селскостопанската продукция повече от 4 пъти. Износът на такива продукти на международните пазари определено ще расте.

В същото време Казахстан има за цел износът да не се ограничава само със суровини. Привличането на инвестиции в селскостопанския сектор е приоритет. Към днешна дата държавната подкрепа за инвестиционни дейности вече е юридически формирана, инвеститорите са защитени от държавата.

Президентът отбеляза също, че трябва да се обърне внимание на неефективното използване на земните ресурси. Неизползваната земеделска земя ще бъде изземвана. Принципът е прост: „земята трябва да принадлежи на онези, които я обработват”. В същото време президентът увери, че земята няма да бъде продавана на чужденци.

Както във всяка държава, наличието на жилища е важен фактор за по-нататъшното развитие на всеки човек, особено в големите градове. Какво можете да кажете за достъпността на жилищата в Казахстан?

Казахстан е голяма страна. Регионалното развитие също е приоритет. Това изисква повишаване на ефективността на местните власти. Така заръча президентът. В страната има 3 града с републиканско значение: Нур-Султан, Алматъ и Шъмкент. Предлага се разширяване на компетентността на градските администрации в областта на градското развитие, транспортната инфраструктура и др. Процесът на урбанизация ще нараства. Като цяло регионалните бюджети ще надхвърлят 800 милиарда тенге (3,7 милиарда лева) до 2022 година.

Що се отнася до жилищната политика, държавният глава отбеляза основния принцип в работата - увеличаване на достъпността на жилищата, особено за социално уязвимите сегменти от населението. Затова се изпълнява новата програма „Бақытты Отбасы” (Щастливо семейство), според която при преференциална лихва 2% годишно и авансово плащане от 10% можете да закупите жилища. Изчислено е, че при тези условия до 6 хиляди семейства ще закупят жилища.

Президентът увери, че програмата ще позволи от 2020 г. всяка година да се осигуряват жилища за 10 хиляди многодетни семейства и семейства, отглеждащи деца с увреждания. В същото време, който няма доходи за закупуване на собствено жилище, ще има възможност за използване на тъй наречен социален наем. А именно, говорим за социални жилища с площ до 40 квадратни метра, които казахстанци ще могат да получат под наем за 5 години. Наемната цена е в диапазона от 10-12 хиляди тенге (до 55 лева на месец), само тези, които печелят поне 101 хиляди тенге на месец (464 лева), ще могат да наемат жилище. През този период такова семейство ще може да спести средства, които могат да бъдат използвани за закупуване на собствено жилище при различни условия след 5-годишен период на посочения социален наем.

Като цяло президентът разпореди за тези цели да се заделят 240 милиарда тенге (1,1 милиарда лева).