Десетки на леденото хоро в Калофер ВИДЕО

Десетки мъже се хванаха на леденото хоро във водите на река Тунджа в Калофер на Богоявление.

С песен на уста и под звуците на тъпани и гайди калоферци и тази година не се уплашиха от минусовите температури на водата.

След хорото богоявленският кръст бе хвърлен, а после бе предаден в ръцете на най-малкия участник на хорото - 4-годишният Любомир.

Близо 150 души се опитаха да хванат кръста, а хиляди гости наблюдаваха ритуала.

И тази година пратеници на ЮНЕСКО присъстваха на хвърлянето на кръста в Калофер.

Мъжкото хоро в Калофер е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от 100 години. В реката влизат само мъже, които цяла нощ преди това са загрявали с червено вино и домашна ракия. Ритуалът по ваденето на Светия кръст се прави за здраве. Не само калоферци, но и във всички краища на България, хората казват, че който е нагазил в ледената вода не се е разболял, него настинка не го лови. А ако във водата има лед, то годината ще бъде здрава и добра за хората.

Според легендата Калофер е основан през 1533 година. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, “владеели” тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен “Алтън Калофер” – Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен.

На 6 януари се отбелязва и 172 години от рождението на Христо Ботев. Той е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, след това в Русия, а по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.