Атлантически съвет: Спрете да храните руски олигарски с български пари

По повод церемонията по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул и участието на премиера Бойко Борисов в нея, Атлантическият съвет на България още веднъж препотвърждава своята официална Позиция от 2.03.2019 г., в която ясно бе заявено нашето неодобрение към преминаването на газопровода „Турски поток“ през България.

Ние сме категорични в оценката си, че при тези договорени условия с Руската федерация и независимо дали газопровода „Турски поток“, преминаващ през България, е наричан от правителството „Балкански поток“ , „разширение на газопреносната мрежа на България“ или „газов хъб Балкан“, той

не отговаря на интересите на България

Сценарият с измисления „газов хъб“ е поредна издънка на „тройния руски шлем“, който не е икономически, а геополитически проект за многолетен монополен руски енергиен грабеж и изсмукване на български национален доход чрез национално предателство, маскирано като загриженост за диверсификация.

Нашата позиция е основана на аргументи, които правителството досега не обори с неоспорими факти и документи. Ето някои от тях:

1. Българската държавна компания „Булгартрансгаз“ има валиден договор за транзит на газ с руската „Газпром Експорт“ до 2030 година, с валидна клауза „ship or pay“ – транзитирай или плати.

Това означава, че независимо дали се осъществява или не транзит на газ за Турция или друга страна през българска територия, държавата ни има гарантирани над един милиард щатски долара приход в следващите 10 години.

С „Турски поток“ през България

Русия лиши страната ни от приход от един милиард долара,

като българското правителство не възрази и не протестира. Това, че Русия иска да доставя на Турция газ директно през Черно море, заобикаляйки Украйна, не е български проблем и Русия следва да плати на България договорната компенсация.

2. Българското правителство доброволно се съгласи да промени от 1.01.2020 г. точката на доставка за България на руски природен газ, като той вече започна да влиза откъм Турция, а не откъм Румъния.

Защо правителството прие без възражения и искания за компенсации ултиматума /предложението/ на руската страна за промяна на точката за доставка на природен газ за България? Дали защото така на практика България сама „запуши“ „Трансбалканския газопровод“ за транзит към Турция с вече идващ насреща обратен поток руски газ от Турция за България? По този начин правителството безусловно се отказа от гарантиран и договорен приход от транзит на руски природен газ за Турция за над 1.7 милиарда лева.

Това е абсолютно неприемливо!

3. Строителството на „разширението на газопреносната ни система“ се финансира изцяло за сметка на българските данъкоплатци, а по нея ще тече почти 100 % руски газ. Няма икономическа логика българските данъкоплатци да платят за изграждане на газопровода „Турски поток“ през България около 3 милиарда лева, за да се получават през следващите 20 години приходи от транзит отново за около 3 милиарда лева. Така тази инвестиция ще се изплати чак около 2040 г. и едва тогава България ще започне да печели от транзит на газ по „Турски поток“. Това означава, че този капиталов разход е неефективен и нецелесъобразен. При това положение той може да се оцени като

политически мотивиран и изгоден само на Москва

Атлантическият съвет на България вече няколко пъти призова българското правителство и българските народни представители да преустановят незабавно изпълнението на този антибългарски сценарий, който води до окончателно циментиране на енергийната зависимост на България от Руската федерация.

През последните две години АСБ проведе няколко конференции и публични дискусии по тази тема. На тях изтъкнати български енергийни експерти доказваха несъстоятелността и рисковете пред България от реализирането на проектите „Турски поток“ през България и АЕЦ „Белене“.

С публикуването на линкове от сайта на Атлантическият съвет на България като Провал и унижение в Москва и „Руските компании ограбват България, а държавната власт си трае. Защо?".

ние информирахме гражданското общество и посолствата в България на съюзните държави от НАТО и ЕС за проблема с енергийната зависимост, а от там и политическа зависимост на България от Русия.

Но нашите възможности като неправителствена и надпартийна организация на граждани и експерти, са ограничени до тези инструменти.

Нашето „оръжие“ е словото.

Ние информираме, предупреждаваме, призоваваме, предлагаме. Ние не можем да вземаме парламентарни или правителствени решения, защото нито имаме законово право да участваме в политическия живот като организация, нито се стремим към участие в управлението на страната.

Това е работа на политическите партии.

Затова призоваваме партиите много по-активно да защитават обществения интерес и да гарантират енергийната, а от там икономическата и политическата независимост на България. Но за съжаление от парламентарно представените опозиционни партии

цари мълчание

по този стратегически важен въпрос, което означава съгласие с управляващите партии. Извънпарламентарните демократични и патриотични партии също не поставят тази тема в центъра на своята политическа дейност.

Тези констатации не ни дават повод за оптимизъм и отново българските данъкоплатци ще платят и тази сметка. Опасяваме се, че ако и АЕЦ "Белене" започне да се строи, сметката ще я плащат още няколко български поколения. Но тя не е само във финансово изражение, защото независимостта и свободата на България нямат цена!