Каролев: Не фиданки, а водороден хъб ни е нужен

Коментар на Владимир Каролев във "Фейсбук"

Докато в България си правим сметките как едни европейски милиарди по Зелената сделка ще потънат в риене и облагородяване на земя и ограждане на терени за индустриални зони, в Западна Европа се готвят до 20 години да направят газова мрежа за транспорт на водород с основен хъб държавите от Бенелюкс.

Вече се подготвя и почвата на използването на зелен водород и технологии за улавяне на въглерод да бъде дадено масивно данъчно предимство, така че в средносрочен план използването не само на въглища и петрол, но и до 30 години на природен газ на територията на ЕС да стане нерентабилно.

Зеленият водород изисква специфична комбинация от възобновяеми енергийни източници, произвеждащи чрез електролиза водород, който след това да тръгва към различни електро- и топло-централи.

Първите такива проекти показват как икономическата логика е за скупчване на мощностите за водород и индустрията. Подозирам, че след данъчните облекчения ще се окаже и че вече подсигурени откъм възвращаемост централи ще разполагат със значителни възможности да подават не само евтин водород, но и евтин ток към близки индустриални производства (водород-торове на "Ибердрола", водород-дейта център на "Майкрософт", т. н.). Сега, очевидно България ще изтърве влака с водородния хъб в Западна Европа.

Но е добре да вземем пример от това как те си свързват енергетиката от следващо поколение с индустрията на местно ниво. И вместо да планираме рекордно засаждане на фиданки и удвояване и утрояване на количествата индустриални зони у нас (все едно някой се е залетял), да започнем преговори с водещите енергийни и индустриални инвеститори за 2-3 такива центъра.

Но освен локация и местни лобита, тези хъбове трябва да вземат предвид наличието на що-годе качествена работна ръка, което ги ограничава до макс 2-3 места.

В Стара Загора е най-евтиният и най-бърз вариант, тъй като трите огромни ТЕЦ-а може в следващите 30-40 години да се преобразуват в централи на газ/водород и до тях да се ситуират няколко средни по мащаб индустриални производства (разбира се, ако спрем да ползваме американците за предизборна пропаганда и да субсидираме безнадеждно държавния).

В София е безспорно най-квалифицираната работна ръка като дъгата Божурище - Кремиковци също е привлекателна. Проблемът тук е липсата на готови за преобразуване енергийни мощности, които ще трябва да се градят почти от нулата.

Та дали идеологически и философски ни харесва посоката на европейското развитие за индустрия и енергетика е едно на ръка, но съвсем друго е какви рационални действия трябва да предприеме държавата, за да не изтърве всички влакове. Засега не е особено оптимистично положението.

* Заглавието е на ФАКТИ