Мартин Димитров пред ФАКТИ: Бюджет 2021 е много опасен

Ето, че дойде моментът от годината, в който се дебатира и приема нов бюджет. За първи път в свое управление ГЕРБ си позволяват да заложат изключително безотговорно пилеене пари, знаейки, че вероятно те няма да управляват България през втората половина на 2021 г. То, освен безотговорно, се очертава и изключително неефективно, тъй като основната мотивация на управляващите сега е ''стимулиране на гласове'', както се изрази и икономистът Мартин Димитров, който бе събеседник на ФАКТИ по темата ''Бюджет 2021''.

Предлагаме на Вашето внимание разговора ни с него:

- Г-н Димитров, като какъв можем да определим Бюджет 2021?

- Като много опасен, много опасен ляв завой, защото за първи път от доста години се нарушава принципът на финансовата стабилност и финансовата предвидимост заради огромния дефицит и съответното сериозно нарастване на външния дълг.

- Предизборен ли е той според Вас?

- Без всякакво съмнение е предизборен, защото огромната част от разходите са насочени към, да го наречем стимулиране на гласове, за да не казвам покупка на гласове, огромната част в този бюджет. Така че той е изключително предизборен, още повече, че някои разходи са предвидени само за първите три месеца от годината - 50-те лева за пенсионерите, помощта за деца, която е за всички деца, е само за 2021 г. Т.е., много неща са изключително предизборно ориентирани.

- А кои са ощетените от него лица?

- Всички ние сме ощетени, защото който нарушава нарушава финансовата стабилност, поставя под съмнение, рискува цялото развитие на икономиката. Те рискуват всичко в момента, рискуват цялата икономика в името на тесни политически цели, за това става въпрос. Например, вчера изчислих, че нарастването на безработицата в България август 2020 г. спрямо август 2019 г. на годишна база е четвъртото най-високо в целия Европейски съюз, нарастването е с 2,3%-тни пункта. Което е проблем. Проблем също е това, че очакваният спад на икономиката - едни казват, че ще бъде 5% тази година, други 7%, но ми хареса подходът на едни колеги от института ''Брьогел'', които смятат по следния начин спада. Те казват: ''Не гледайте просто колко е спаднала икономиката, а вижте спрямо очаквания растеж''. Т.е., България трябваше да има 2,9% растеж 2020 г., преди тези събития, и при евентуален спад от 7,1% това прави общо намаляване от 10%. Така трябва да се гледат нещата, което поставя България по средата на Европейския съюз на този етап. Т.е., не в групата на страните, които са с добри резултати. В момента е по средата, а с този бюджет рискуваме да отидем към лошите примери. Защото - като взимаш много заеми, като допускаш голям дефицит, резултатът, който ще се получи най-вероятно, е влошаване на кредитният рейтинг и поскъпване на кредите. В такава ситуация поскъпнат ли ти кредитите, си усложняваш ужасно много икономическото положение.

- Има ли разходи в този бюджет, които са изцяло ненужни?

- Помощта за бизнеса е само 0,5% от БВП. Само 0,5%, от които мярката 60/40 е 300 млн. лева за 2021 г. Т.е., философската грешка в бюджета, която се дължи на предизборната му насоченост, на предизборно-популистката му насоченост, е, че тези разходи, с които да помогнеш на фирмите да оцелеят през зимата, са малки на фона на предизборните разходи. Не е постигнат необходимият баланс. Аз не казвам, че не трябва да има повишаване на пенсиите. Да, трябва да има, но с тяхното преизчисляване, а не с раздаване 50 лева, когато реши и който реши. Проблемът е, че са необосновано малки мерките за това да се помогне на фирмите да оцелеят през зимата и да не произведат безработица. Много по-умно е да помогнеш на едни малки и средни фирми да оцелеят, техните служители да не стават безработни и да не плащаш за безработицата. Това е много по-умното. Вместо това, те едва ли не в момента насърчават безработицата в България, това правят, което е сериозна грешка от тяхна страна.

Т.е., чисто и в социален, и в икономически смисъл, в контекста на това, което попитах за най-ощетените, малкият и средният бизнес като че ли е най-ощетен?

- Малкият и средният бизнес е страшно ощетен. Първо, от глобалната пандемия, която води до глобална криза. Второ, от начина на формиране на самия бюджет. Точно малкият и средният бизнес е гръбнакът на икономиката.

- Може ли да се влезе в хипотеза, че следващият министър председател ще е в ситуация, подобна на тази, в която е бил Иван Костов през 1997 г.?

- Надявам се да не се стигне чак дотам, защото 1997 г. беше страшно. Не трябва да забравяме заслугите на Костов и ОДС в този период. Аз очаквам сериозни проблеми, но не очаквам чак 1997 г. на този етап.

- Може ли този бюджет, това масово харчене, да доведе и до неконтролируемо висока инфлация?

- Има го този риск, но той не е първият от рисковете. Първият риск, който виждам е влошаване на кредитния рейтинг и поскъпване на кредитирането, което 2020 г. не беше казус. Опасявам се какво ще стане през 2021 г. Другият риск, който виждам, сериозно се опасявам, че България ще изостане от страни от Европейския съюз, които ще се възстановяват по-добре. Тъй като, когато ти наблягаш на популистките разходи рискуваш и икономическото възстановяване. Фокус на този бюджет и въобще на правителството не е икономическото възстановяване. Фокусът е раздаването на едни пари с изборна цел. Докато за огромната част от Европейския съюз фокусът е именно икономическото възстановяване. И това, от което ме е страх, понеже ме питате за рискове, е, че има опасност България да изостане спрямо други страни от ЕС.

- Не се говори и за реформи, от които имаме нужда.

- Да, реформи няма, те са се отказали от това. Аз бих дал пример за неща, които спешно трябва да се направят. Едното е, както бяхме предложили с Радан Кънев и Петър Славов, внесли сме законопроект за намаляване на законната лихва за забавени плащания. Това касае като ви се забави плащането за телефон, някаква комунална услуга, парно, ток и т.н. Има една законна лихва, която се плаща, която в България е сред най-високите в Европейския съюз. Тя в момента е 10%. И ако преди години е имало логика да е толкова голяма, в момента ще съдейства за това хората, не стига, че са в тежко икономическо състояние, ами и държавата ще съдейства за това те да бъдат бутани към фалит, което е изключително недалновидно и сега е моментът, особено за гражданите да бъде намалена тази лихва. Ние сме предложили на 4%. С това ви давам конкретен пример на реформа, която ще помогне на стотици хиляди хора, които ще станат длъжници в икономическата криза. Другата такава мярка е например увеличаване прага за регистрация по ДДС до 200 000 лева, което ще облекчи отново малките и средни фирми. Има много логика в една такава мярка. Трета такава мярка, разбира се, е дигитализацията, за която много се говори, още повече пари са дадени, похарчили са 2 млрд. лева за електронно правителство, а такова няма.

- Без да съм икономист, то вземайки предвид големите разходи, които правят и се канят направят, другият риск е, че може да се стигне до повишаване на данъците. Или греша?

- За съжаление е точно така. Огромните разходи, които правят в момента, поставят под риск България за увеличаване на данъците. Още повече, че в самия Европейски съюз след кризата ще има отново огромен дебат за данъчна хармонизация, и ти, за да удържиш на този външен натиск, трябва да кажеш, че си държиш публичните финанси под контрол, а в България далеч не е така. Дефицитът тази и следващата година се очертава около 10 млрд. лева, което е страшно много. До 2023 г. дългът се очертава да нарасне със 70%, което макар и да е по-ниско от критериите от Маастрихт, подобен ръст е проблем. И в една такава ситуация, ако 2021 г. не се вземат мерки за стабилизиране на публичните финанси, има огромен риск от повишаване на данъците. Т.е., популистката игра, която играе в момента ГЕРБ, води за съжаление там, където през годините ни е водила БСП, а именно към по-високи данъци.

- Другото, което може би е притеснително за проевропейската част от България е, че такъв тип финансова политика може би ще забави присъединяването ни към еврозоната?

- Това е много дълга тема на разговор. Но лично моето мнение е, че няма проблем България да прекара много дълго време в ERM II, в т.нар. чакалня, защото това носи едновременно ползи и дава възможност да се изчака и самият Европейски съюз да си реши проблемите. С прекомерната задлъжнялост на някои страни, например. Така че дългият престой в ERM II е бих казал едно планирано, от моя гледна точка, развитие и няма проблем да се подходи именно по този начин. Не забравяйте, че Дания е в чакалнята на еврозоната има-няма 20 години и е третата най-богата страна в ЕС.

- Какво очаквате да се случи между първо и второ четене като поправки?

- Опасявам се, че ще има още повече популистки разходи, защото в момента състезанието в сегашния парламент е кой ще бъде най-големият популист. Не очаквам нещо положително, само има опасност още повече да се влошат нещата между първо и четене.

- И последно. Какво бихте посъветвали тези, които са ангажирани с Бюджет 2021?

- Аз бих посъветвал да не рискуват всичко. Те в момента рискуват всичко в името на едни избори. Бих ги посъветвал, че никога не си заслужава да платиш подобна цена. А те рискуват всичко заради едни популистки разходи и едни избори.