Македонизмът бил идеология, но и психическо отклонение

В момента в Република Македония тече антибългарска истерия, което показва, че македонизмът е не само идеология, но и психическо отклонение. Това заяви пред БНР историкът от БАН Войн Божинов.

Според него македонците мислят, че по този начин ще мобилизират обществото за каузата да започнат преговори с Европейския съюз.

Той предупреди, че омразата ражда ответна отрицателна реакция, поради което в Скопие трябвало да си дадат сметка, че това не е подходът.

По думи на Божинов самочувствието на С. Македония идва от политическата класа, възпитавана в социалистическа Югославия, както и от факта, че зад страната стоят солидни европейски държави.

Според него е крайно време Германия да заяви позицията си - дали стои зад членка на Европейския съюз или зад държава кандидат за ЕС. По негови думи Германия има очевидни политически и икономически интереси на Балканите, тъй като разширяването на ЕС означава разширяване на германското влияние в нашия регион.

Историкът подчерта, че и от страна на България се дават разнопосочни сигнали.

"В Скопие има големи надежди, че могат да направят пробив след изборите в България. Срещата на Бучковски с Корнелия Нинова беше много интересна, защото явно скопската страна е искала да сондира плановете на най-голямата опозиционна партия. Но той си тръгна от София с подвита опашка", коментира ситуацията Божинов.

Според него дипломацията ни трябва да има изключително рафинирани начини на действие - от една страна да защитим националните си интереси, а от друга - да покажем, че Скопие има място в европейското семейство, за да не започнат в нея деструктивни процеси, които могат да доведат до разпадането ѝ.

Божинов посочи, че българският интерес е РСМ да съществува като самостоятелна и независима държава. Причината, която той изтъкна, е, че нейното наличие върху картата прекъсва сухоземната връзка между сърби и гърци, което е от огромен интерес за страната ни, защото това е граница, която преди винаги е задушавала България.

Според историка новоизбраният американски президент Джо Байдън няма да е водеща фигура във външната политика, но натискът от Вашингтон по проблема значително се засилва.