Дянков напусна заради новия дълг

Един от мотивите Симеон Дянков да подаде оставка е несъгласието му за спешно разплащане със земеделските производители. Това коментира пред "Хоризонт" президентът на КНСБ Пламен Димитров. Двамата са разговаряли днес по телефона, обяви Димитров:

Доколкото разбирам, има своите основания за оставката и тя е свързана със спешното имитиране на допълнителен дълг - тези 800 млн. лв., които трябва да бъдат платени до сряда на земеделските производители, които не са предвидени във фискалната рамка. Така или иначе неговите основания са си негови. Аз смятам, че той направи много грешки, които вече споменах, и се надявам в момента неговата оставка да даде възможност както на премиера, така и на цялото правителство рязко да промени политиката – и социалната, и политическата.
 

Факти.бг ви предлага позицията на КНСБ:
Свидетели сме на безпрецедентен по своите мащаби обществен протест след тежката зима на 1996-1997 г. Народното недоволство е израз на натрупани и премълчавани с години проблеми, на растяща безработица, ниски доходи и високи цени. Естествено хората излязоха на улицата, като последно оръжие срещу политическата апатия.  Това заяви на пресконференция лидерът на КНСБ Пламен Димитров, изразявайки позицията на синдиката.

Според него е очевидно, че провежданата икономическа и подоходна политика не се възприема от голяма част от българското население. Стремежът към макроикономическа и фискална стабилност се оказа самоцел, защото тя не донесе нищо добро на обикновените хора, коментира Пламен Димитров.

Още в средата на миналата година, в рамките на бюджетната процедура, КНСБ предупреждаваше, че политиката на „замразяване на доходите” за безпрецедентен по своята продължителност период крие огромни рискове и опасности за социалния мир, особено в условията на непрекъснато растящи цени на енергоносителите. Ще припомним, че за последните 3 години кумулативният ръст на цените на електроенергията е със 17.4%, а този на топлоенергията – с 42.3%. Българските домакинства бяха поставени в безизходна ситуация, защото и останалите алтернативни източници на енергия (течните и твърдите горива, газът за битови нужди) поскъпнаха в аналогична степен, заяви Пламен Димитров.
Необходимите средства за издръжка на живот нарастваха постоянно и все по-голяма част от българските домакинства бяха принудени да се лишават от основни потребителски стоки, под силния натиск на растящите сметки за електро - и топлоенергия. Само преди един месец на специална пресконференция КНСБ изтъкна, че обедняването на населението протича в две изключително опасни посоки – разширяване на неговата база и задълбочаване на поляризацията в доходите. Ако 80% от домакинствата в страната в по-малка или по-голяма степен са принудени към самоограничения в потреблението, то 27% тънат в крайна нищета и мизерия.

Увещанията, че държавата е подпомогнала адекватно крайно нуждаещите се със 70 млн. лв. енергийни помощи, едва ли могат да бъдат успокоение за някого, тъй като се повиши само размерът на месечната помощ, но мнозина от реално нуждаещите се останаха извън този обхват и това е следствие от факта, че все по-голяма част от работещите вече не могат да поемат разходите по обслужването на скокообразно нарастващите сметки, каза Пламен Димитров.

Припомняме, че КНСБ многократно е изразявала своите позиции  по отношение цените на енергоносителите. Когато се променяха цените на природния газ, топлинната и електрическата енергия, ние категорично се противопоставяхме срещу необосновани искания за ръст на цените. Многократно възразявахме срещу липсата на прозрачност в ценообразуването, а оттам и липсата на възможност да се осъществява ефективен контрол върху него. На практика работата на Обществения консултативен съвет към ДКЕВР бе невъзможна. Стигна се до ситуация - КНСБ и десетки фирми да заведат съдебно дело срещу решение на ДКЕВР за цените на газа и до провеждането на редица протестни акции пред сградата на енергийния регулатор. Конфедерацията вземаше отношение не само по повод цените за бита, но и за бизнеса.

С оглед на създалата се ситуация, КНСБ предлага като водещи принципи при вземането на решения за цените на ел.енергията да бъдат – максимална прозрачност и контрол, реално участие на работодателски, синдикални и граждански организации.
 

Освен това настояваме:
Незабавно да се установят и отстранят причините за наблюдаваните шокови аномалии при съставянето на сметките за изразходвана енергия от потребителите, с последващи преизчисления и корекции на сумите;
Цените на ел.енергията да се определят след изключително сериозна преценка на контролните органи относно обосноваността на разходите, които се представят като необходими от енергийните дружества и са основание за исканите цени;
Контролните органи да извършват строг контрол върху изпълнението на заявените инвестиции;
Да се извършат проверки, доколко ЕРП спазват Закона за обществените поръчки и доколко, такива се възлагат извън Закона с оглед пренасочване на плащания към свързани с ЕРП фирми; Да се извършат промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, с оглед осигуряване на гаранции за обоснованост на прилаганите цени.
Във фактурите да бъде отразена цената на киловатчас и посочени вида и размера на добавки, като – за зелена енергия, за стимулиране на когенерациите, за инвестиции в екология и др., както и таксата за присъединяване към енергийната мрежа;
Да се анализират дългосрочните договори за изкупуване при високи цени на ел.енергия, сключени от НЕК с ТЕЦ AEС “Гълъбово” и с “Контур Глобал”, както и приватизационните договори, сключени с ЕРП;
Преди вземане на решения за ценови промени, ДКЕВР да осигури широк достъп до информация на синдикатите, работодателските организации и организациите на потребителите;
Да заработи Комисията за парламентарен контрол върху дейността на ДКЕВР;
На следващо място, КНСБ счита, че е необходимо изработването на спешна компенсационна политика по доходите, която да смекчи поне малко ударите на ценовите шокове и тази политика трябва да обхване следните 3 основни направления:
Повишаване на минималната работна заплата на 330 лв. още от 1 април т.г., каквото беше и нашето предложение за Бюджет-2013;
Незабавни преговори на национално и браншово равнище за увеличение на работните заплати и на пенсиите с минимум 12% за компенсиране на  натрупаната инфлация, с последващо договаряне на фирмено ниво;
Системата на социално подпомагане да се ориентира към реален критерий, какъвто е официалната линия на бедност, с оглед по-голяма ефективност на прилаганите мерки (ГМД да бъде минимум 60% от линията на бедност);
Настояваме за спешно свикване на заседание на НСТС в разширен формат, под ръководството на министър-председателя, с участието на представители на протестиращите, асоциациите на потребителите и съответните заинтересовани държавни институции, за приемането на конкретни мерки за излизане от сегашната кризисна ситуация.